В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено звучеше музика опитвайки се безуспешно да надвие общата шумотевица. Беше ранен следобед.
На една от масите, до входа, седнали така, че да обхващат с поглед цялото заведение допиваха поредната си чаша водка двама младежи. И двамата между двадесетте и тридесетте, и двамата в еднакви избелели джинсови униформи. Единият – висок и слаб. Другият – нисък и пълен. От небрежно - самоуверените им пози бе ясно, че това е Тяхната маса в Тяхното кафене.
– Ези – каза пълният.
– Добре тура – отвърна високият, ловко подхвърли монета от двадесет стотинки с лявата ръка и я захлупи с неуловимо движение на дясната.
– Тура, – гласът му прозвуча прекалено равнодушно – петарата.
Пълният бръкна с нежелание в джоба н ...