14.10.2018 г., 18:15 ч.

Две души в бяло гледат 

  Проза » Други
713 5 5
3 мин за четене
– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в сънищата си. Колко странно, нали? Защо някой ще отделя време за това? За това така... обикновено и все пак лично нещо. Не мога да разкажа нещата, които виждам и усещам, защото ще срещам само хора с присвити очи. Кафето оставя следи, знаци за Бъдещето...
Две души. Напълно непознати. До болка близки. Сродни души. Плашиш се, нали? Мога да нападна, когото пожелая. С информация, която никъде и никого не е известна. И не искам. Хората ще ме намразят. Играя си с тяхното ежедневие. Те не обичат промените. Трудно приемат нещо, което лети във въздуха и пее своята песен само за онези, които умеят да се вслушват във Вселената. Не се страхувай от мен. Ти все още не знаеш за Нашата мисия. И все още не си на ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© А.Д. Всички права запазени

Предложения
: ??:??