27.03.2010 г., 12:39

Двете страни на монетата.

1.1K 0 1
1 мин за четене

Само с един човек обичам да приказвам. Този човек е моя пълна противоположност и винаги говори без да слуша, въпреки че не общуваме с думи. Много спорим и понякога даже имаме желание да се избием взаимно. Всеки от нас знае какво ще каже другият и въпреки това взаимно се опитваме да се изненадаме с нещо ново. От време на време се обичаме, често се мразим, тясно ни е заедно, задушава ни собственият ни дъх. Понякога този другият човек взема надмощие, друг път пък аз. Живеем в различни светове, но се случва да си ги разменим. Когато се изгубя в чуждия свят, забравям дали приличам повече на себе си, или пък на него, другия човек.  Никога не си омръзваме, макар че се познаваме още от началото. Имаме общи спомени, общи сънища, общо минало, общо бъдеще, за настоящето не съм сигурна. Понякога имам чувството, че заедно се намираме между времето, което е било, което е и което ще бъде. Там, където често попадаме, няма материя, няма енергия, там сме само ние, заедно, свързани и завързани един за друг. Не знам дали този, другият човек, е мъж или жена, дали има пол въобще, дали има нещо човешко у него изобщо, за да го наричам така. Когато го питам, не ми отговаря, може би крие нещо, може и да се срамува. Понякога мисля, че сме затворници, осъдени да не намерят изход един от друг. Когато мисля за това, се натъжавам и се опитвам да спра да мисля, затова ще спра да пиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...