10.06.2021 г., 16:26 ч.

 Дядо Ицо гледа от Бакаджика - девета част 

  Проза » Разкази
397 5 15
Произведение от няколко части « към първа част
2 мин за четене

     Лятото се изнизваше лениво,дните живееха слънчево, като златни махмудии върху гръдта на Ирина. А нощите, преминали в лунен унес топлеха прегръдките й с Христо...

     Какво значение има времето?

     Любовта е божия благодат, но и в такива неясни времена,може би носи наказание...

     Момичето се разхубави,стъпките й добиха една лекота на сърна,очите й пазеха една топла потайност,която само опитното око на баба Мария не измамиха...

     -Мари,Ирино,много си се разхубавила,ма моме!

Я, ама ти си се и позакръглила!?

     Баба Мария беше избабувала повечето от децата на селото. Родителите я уважаваха, при среща сторваха път на възрастната жена. Кога селската черква имаше свещеник,преди "освобождението от фашизма и капитализма ":селяните редовно се черкуваха.А на Успение Богородично свещеникът изтръгваше от душата си,в момент на религиозен екстаз,благодарни елейни слова за Божията Майка, но стоеше близо до баба Мария и даваше да се разбере, че тя е Наместницата на Девата в това малко българско селце!

      Колко му трябва на една вярваща жена, невеста или свекърва да се разплаче от благодарност и умиление след такова прочувствено въведение!

       Баба Мария стоеше с наведени очи и балсам като сълзи от восъчните свещи къпеше душата й!

        И това време отмина, като един незабравим сън..Старата жена продължи да изражда децата на селото, но църквата опустя откъм празници и камбанен звън. След като хвърлиха свещеника в зандана, камбаната биеше само на умряло. 

     "Нали вече нов живот се раждаше:без папи и патриарси!"

      Изтъркули се август.В началото на септември шилетата на Христо ги разпределиха по стадата и  от Управата на ТКЗС-то го пуснаха до Петковден в платен отпуск. Срещите му с Ирина се разредиха като топлите нощи на предстоящата есен...

     Както се полага,платиха му за прираста на шилетата и той с майка си отиде до града да купят един камгарен костюм с няколко ризи,обувки и една алена вратовръзка. 

     В малко селце като това, новините в такова несигурно време вървяха шепнешком, но бързината им бе убедителна и трайна...

     Че Ирина е бременна отпървом се досетиха жените. Майката на Ирина  разбра по очите й.Какво нещо е усетът за промяна в поведението на една бъдеща майка?Всяка жена носи този емоционален заряд в себе си. 

      И партийният, и председателят на ТКСЗ-то  знаеха,че Ирина, тяхната комсомолска надежда и любимка ще посрами себе си, семейството, но най -много ще загубят те, защото Околийския комитет щеше да ги порицае,а може би и да бъдат сменени !

      В началото на октомври в Околийския комитет щеше да се състои годишен преглед и отчет за състоянието на кооперативното стопанство и преди всичко трудното прокарване на агитация по кооперирането...

       Септември клонеше към есен.Учениците тръгнаха на училище, но вместо да учат науките, дойде нареждане от просветата: децата да тръгнат на бригада за събиране на реколтата от царевица, памук и овощни плодове!

        Не достигаше работната ръка, защото кооперациите взеха земята,но една част от селячеството пое към града, работливите бяха или по затворите и концлагерите, а другите кооператори не смогваха поради управленчески хаос и безстопанственост. 

 

» следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се!🙋‍♂️
  • Продължавам да чета с интерес!
  • Благодаря за коментара,Росица!
    Там където е словото на Всевишния,трудно се пише за земните пороци...
  • Наистина витае напрежение. Само как се белязваха жени забременели без брак. Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря,Костадин!
    Благодаря,Пепи!
    В живота парадокси, колко щеш!
    Надявам се, че героите ще ни изненадат...
  • 👍
  • И аз съм в очакване Стойчо,поздрав най-сърдечен.
  • Ще се случи, онова което се е случило...
    Благодаря, Зигфрид!
  • Браво, Стойчо! Прекрасно разказваш! И аз чакам продължението, но честно, съм изтръпнал от какво ще се случи, като Младен.
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Какво ли ще измислят партийният секретар и председателят на ТКЗС-то, за да си спасят кожиците? Знаем на какво са способни червените бонзи, когато са застрашени. Отсега треперя за Ирина.

    Много силен разказвач си, Стойчо. А също и блестящ поет! Почитания!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
  • Става интересно, а във въздуха витае напрежение.
    Интригуваща част, Стойчо!
    Поздравявам те и чакам продължението.☺
  • Благодаря за коментара и оценката, Миночка!
    Понякога мълчанието е знак за възхищение, но преди всичко е белег на страданието...
  • И тази част ми хареса, Стойчо!
    Да, такива бяха годините, а ти прекрасно си го описал! Чакам да видя, какво ще се случи с Ирина!
Предложения
: ??:??