Дядо Ицо гледа от Бакаджика -седемнадесета част
Произведение от няколко части към първа част
Понякога формата на съжаление добива странен изблик на съмнения.
Животът е твърде сложен и кратък, за да обхванем измеренията му.
Семейството на Стояновски беше между противоречията на едно време, което ги направи герои в идеала им,но ги лиши от една върховна човешка мечта...
Те излязоха с любимата му гимназиална любов, като ремсисти през лятото на 1944 година и станаха партизани в Горноджумайския отряд. Тъй като бяха близо до границата с Гърция и Югославия,в недрата на Пирин и Осогово няколкото месеца преминаха като романтично приключение...
След Девети Септември Стояновски, вече като семейство (без брак от църквата),защото те бяха убедени в "опиума на религията "по ленински",дори не смогнаха да подпишат брак, тъй като Димитър замина на фронта като помощник-командир на рота, за да го върнат ранен в корема в края на годината.
Поживяха така, докато Димитър се възстанови, но лекарите му казаха,че не е в състояние да има деца, вследствие от раната му под пъпната връв.Той обичаше жена си, с която споделяха чувства и идеали.Димитър завърши вечерна гимназия в София и продължи да расте в партийната йерархия, защото наистина беше умен, отдаден на комунистическата партия и съвсем естествено, притежаваше всичко необходимо, за да продължи образованието си...
Но времето преминаваше в мними реформи, които бяха копие на съветския опит...
Липсваше разбиране, защото всяка страна преминава през собствена специфика на развитие, но можеха ли младежи между двадесет и тридесет години да ръководят промишленост и земеделие без практически опит?
Беше лудо изкулачване и необясним терор над хората в България!
Димитър дори научи, че обидната дума "кулак", е привнесено понятие от колективизацията на сталинският опит!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
