Дядо Ицо гледа от Бакаджика - седма част
Произведение от няколко части « към първа част
Зорка – жената на партийния остана с годините бездетна. Като мома тя беше хубаво и незлобливо момиче, но в многодетното семейство... Баща ѝ имаше две слабости:въпреки това, жена му Дена му донесе зестра от стотина декара земя, но той искаше да забогатее бързо и в пияно състояние заложи нивите...
Зорка отиде в града в Тъкачната италианска фабрика, защото седем гърла в семейството чакаха майка и дъщеря да ги нахранят,облекат и що годе да им дадат образование.
Баща ѝ Петър, след като загуби парите от нивите на жена си, продаде и двата вола с оралото в един кафешантан край Ямбол за едно момиче и на залагане с барбут.
Дена съвсем се отчая и полудя, защото тя беше от имотно семейство и въпреки несъгласието на родителите си пристана на Петър след една хубава любовна задявка.
Петър беше един напет, но малоимотен син на майка-вдовица, която ги изгледа със сестра му с фронтовашката пенсия от войните, които води България през 1912/1918 година. Баща му бе оставил костите си при Завоя на Черна на Македонският фронт. Като сирак, Петър завърши Земеделското училище в града, но се отдаде като местен землемер на рушвети. Лесно изкараните пари го научиха на градски живот-обличаше се модерно и харчеше видимо с широка ръка...
Дена му повярва,че той ще я заведе да живеят в града и след една романтична нощна епопея в най-именитият хотел "България" в Ямбол тя му пристана,за срам на родителите си, които имаха още една по-малка дъщеря.
Зорка беше добро момиче, но в града, на квартира с други такива като нея момичета от околните села имаше нужда от съвет и грижа.
Но нито майката,която се поболя,нито пък оня фантазьор-баща й,който залагаше на хазарт, можеха да й въздействат!
На Зорка й омръзнаха нощните смени,шума и трясъка на този жесток живот.Добре че хазайката, леля й Радка я разбра.
- Зорке, защо си похабяваш хубостта в тези тъкачни цехове, бе момиче?!Ще ти намеря нещо в този труден живот,но ще делим съдбата си наполовина, загатна хазайката...
-Ма лельо Радке,на село мама се поболя,тати е без пари и още две братчета и две сестричета чакат на мен, какво може да ми помогнеш, пък и наем ти дължа...
- Зорке, не се тревожи, ето, занеси тези пари, не,отиди, накупи на децата дрешки, не, доведи ги в града да им ги изберем заедно, а сега отиди купи на Халите за семейството нещо за ядене...
Това колебливо обяснение, тези пари, които напъха в ръцете й хазайката, тези неспокойни очи потвърдиха съмненията на Зорка.Хазайката я наемаше за "фльорца", както беше модерно да се казва тогава за падналите момичета...
И така Зорка опозна панаирите на България от пролет до есен, а през зимата приемаше "гостите "в квартирата при баба Радка...
Е, вярно, абортите бяха скъпи избавления от извънбрачни деца, но те можеха с Радка да ползват една акушерка, която един ден ѝ каза,че май вече няма да имат нужда от нея,защото след поредното възпаление на Фалопиевите тръби, Зорка няма да може да зачева...
Времето беше трудно. Животът прие неочаквани обрати. Вместо германски войници и офицери в България ги замениха руските. Но докато при германците имаше една акуратност:знаеш, че войник ще ти остави пет райхсмарки, а офицер-десет, то нещата с руските солдати имаха твърде нерегламентиран характер!
Но пък Зорка научи бързо руски език! Докато германците идваха, "вършеха си работата" без много да говорят и изчезваха от паметта ѝ...
С руснаците, украинците, беларусите, които бяха наш, славянски тип, романтиката беше част от общуването!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, DPP (SMooth)!
-
Хубаво пренасяш в онова време.
-
Благодаря, Кремена!
-
Поздравления! Очаквам продължение🙂
-
Благодаря за коментара и оценката, Дон Бъч!
-
Така, така. Военновременната тукашна романтика. Новоградски фльорци с чуждоземни офицери. А опашчиците са се въртяли ту на изток, ту на запад според вида на пагона. Тази част е самата достоверност. Някога имаше кой да ми разказва, пусто че не си записвах.
-
Благодаря, Латинка-Златна!
Приеми моите поздрави и пожелания за добро! -
Житейски истини за съдбите на обикновения човек.
Благословени почивни дни, Ranrozar (Стойчо Станев)! -
Благодаря, Таня!
Приеми моите сърдечни поздрави! -
Интересно пишеш! Поздрави!
-
Благодаря за коментара и оценката, Пепи!
-
Кафешантан, аборти... Такава реалистичност и образност в едно!
Поздравления! -
Благодаря, Георги!
Благодаря, Росица!
Вървят нещата, дори в нечакана посока... -
Палитра от житейски истории, описани реалистично! Поздравления, Стойчо!
-
Хареса ми...
Земята се върти, историите се развиват. -
Благодаря за коментара и оценката, Зигфрид!
-
Напълно съм съгласен с Младен. Разказваш великолепно, Стойчо, увлекателно и интересно. Отново страхотна част, за съдбите на хората и житейския избор... Поздравления!
-
Благодаря за коментара и оценката, Младен!
-
Което си е, си е! Древната професия винаги е предлагала по-охолен и интересен живот от работа във фабриката. О, времена! О, нрави! Разказваш толкова увлекателно, Стойчо, че все едно изгледах написаното на филмова прожекция. Поздравявам те!
П.П. Бях и допълнително заинтригуван за Зорка, защото Зорка се казваше и покойната ми тъща /лека й пръст!/.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
