Дядо Ицо гледа от Бакаджика - седма част

     Зорка – жената на партийния остана с годините бездетна. Като мома тя беше хубаво и незлобливо момиче, но в многодетното семейство... Баща ѝ имаше две слабости:въпреки това, жена му Дена му донесе зестра от стотина декара земя, но той искаше да забогатее бързо и в пияно състояние заложи нивите...

      Зорка отиде в града в Тъкачната италианска фабрика, защото седем гърла в семейството чакаха майка и дъщеря да ги нахранят,облекат и що годе да им дадат образование. 

      Баща ѝ Петър, след като загуби парите от нивите на жена си, продаде и двата вола с оралото в един кафешантан край Ямбол за едно момиче и на залагане с барбут.

       Дена съвсем се отчая и полудя, защото тя беше от имотно семейство и въпреки несъгласието на родителите си пристана на Петър след една хубава любовна задявка.

       Петър беше един напет, но малоимотен син на майка-вдовица, която ги изгледа със сестра му с фронтовашката пенсия от войните, които води България през 1912/1918 година. Баща му бе оставил костите си при Завоя на Черна на Македонският фронт. Като сирак, Петър завърши Земеделското училище в града, но се отдаде като местен землемер на рушвети. Лесно изкараните пари го научиха на градски живот-обличаше се модерно и харчеше видимо с широка ръка...

      Дена му повярва,че той ще я заведе да живеят в града и след една романтична нощна епопея в най-именитият хотел "България" в Ямбол тя му пристана,за срам на родителите си, които имаха още една по-малка дъщеря. 

      Зорка беше добро момиче, но в града, на квартира с други такива като нея момичета от околните села имаше нужда от съвет и грижа. 

       Но нито майката,която се поболя,нито пък оня фантазьор-баща й,който залагаше на хазарт, можеха да й въздействат!

        На Зорка й омръзнаха нощните смени,шума и трясъка на този жесток живот.Добре че хазайката, леля й Радка я разбра. 

        - Зорке, защо си похабяваш хубостта в тези тъкачни цехове, бе момиче?!Ще ти намеря нещо в този труден живот,но ще делим съдбата си наполовина, загатна хазайката...

        -Ма лельо Радке,на село мама се поболя,тати е без пари и още две братчета и две сестричета чакат на мен, какво може да ми помогнеш, пък и наем ти дължа...

        - Зорке, не се тревожи, ето, занеси тези пари, не,отиди, накупи на децата дрешки, не, доведи ги в града да им ги изберем заедно, а сега отиди купи на Халите за семейството нещо за ядене...

        Това колебливо обяснение, тези пари, които напъха в ръцете й хазайката, тези неспокойни очи потвърдиха съмненията на Зорка.Хазайката я наемаше за "фльорца", както беше модерно да се казва тогава за падналите момичета...

        И така Зорка опозна панаирите на България от пролет до есен, а през зимата приемаше "гостите "в квартирата при баба Радка...

         Е, вярно, абортите бяха скъпи избавления от извънбрачни деца, но те можеха с Радка да ползват една акушерка, която един ден ѝ каза,че май вече няма да имат нужда от нея,защото след поредното възпаление на Фалопиевите тръби, Зорка няма да може да зачева...

      Времето беше трудно. Животът прие неочаквани обрати. Вместо германски войници и офицери в България ги замениха руските. Но докато при германците имаше една акуратност:знаеш, че войник ще ти остави пет райхсмарки, а офицер-десет, то нещата с руските солдати имаха твърде нерегламентиран характер!

     Но пък Зорка научи бързо руски език! Докато германците идваха, "вършеха си работата" без много да говорят и изчезваха от паметта ѝ...

С руснаците, украинците, беларусите, които бяха наш, славянски тип, романтиката беше част от общуването!