29.01.2022 г., 13:43

 Дядо Ицо гледа от Бакаджика-тринадесета част

1.6K 5 25

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

   Зимата на 1953 година се случи необичайно сурова и снегообилна.

   На Бъдни вечер Ирина усети как детето в нея енергично се спуска и търси изход от недрата й.Родилният екип я подготви за залата за раждания,но се оказа че детето е с обвита пъпна връв около шията и то е заело необичайна позиция за изход. Акушер-гинекологът д-р Кръстан Ангелов без да се замисля направи "цезарово сечение" и спаси плода от задушаване, както и мъките на родилката, която на всичко отгоре беше първескиня,т.е. раждаше за първи път!Операцията продължи няколко часа и времето се оказа решаващо за двата живота, този на родилката и детето. 

  Минути след полунощ Ирина,изтощена от раждането, но будна да види рожбата си, получи един ревящ пакет и тя инстинктивно поднесе гръд към жадните устни на новороденото. 

  Акушерката Снежана, вече майка на две деца и с богат опит от професията си благо наблюадаваше попуканите изпръхнали устни на родилката и с влажна марля ги бършеше...

  На Рождество Христово Ирина роди здраво и хубаво бебе,което идваше с името си и тя я записа Христина.Тъй като в клиниката знаеха,че майката не посочва баща, веднага я успокоиха,че вече има приемни осиновители.Детето по закон принадлежеше на държавата и нищо повече!

   Ирина успя няколко пъти да накърми щерка си, докато на третия ден не й донесоха Христина,а друго бебе да я облекчи от обилната кърма. 

   Снежана тихо съобщи на Ирина, че нейната Христина вече е при осиновителите си. 

   Ирина кърмеше и плачеше.Кърмачето беше загубило майка си в битката за живот, но акушерите успяха да спасят малката Василена,която се появи в първият ден на 1954 година.Донякъде това успокои родилката, все пак поддържаше живота на едно клето сираче!

   Ивана и Димитър Стояновски,семейство от  партизани знаеха, че не могат да имат деца и се сдобиха с детето на Ирина и Христо,със съвсем законен наследник, по-точно с Христина.

    Ирина беше дошла в София и знаеше каква е процедурата за осиновяване на извънбрачни деца, но не очакваше толкова бързо да й отнемат детето...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...