1.02.2022 г., 15:11

 Дядо Ицо гледа от Бакаджика - четиринадесета част

944 4 18

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

   Ако по пътеката на времето има някакво общо съгласие:то е, че децата са лика и прилика с родителите си не само физически, но и в духовен аспект. 

   Христо по характер беше взел от баща си едрият ръст, а от майка си тихата непримиримост и воля да пази личното си пространството и да не се влияе от хорските приказки. Една усмихната неотстъпчивост да търси изход от събитията в живота си, въпреки че в душата му твърде рано се наслоиха горчилки.

   В село Раздел той успя да се запознае с един млад даскал на име Михаил, който след казармата бе назначен за прогимназиален начален преподавател в училището. Михаил Бойчев бе завършил гимназия в Ямбол и беше разпределен да учителства в приграничните села, като ползва привилегията след три години да запише педагогика,и бъде отново разпределен. Такива бяха законите на Просветното министерство, защото вече беше започнало обезлюдяването на селата от Странджанскосакарският край,както и останалите села край границата. 

   След кооперирането населението търсеше препитание по големите градове, защото земеделието и скотовъдството изискваха по-малко хора, нали механизацията навлезе в двата отрасъла?

   Христо дежуреше на овчарника по цяла седмица и  след това почиваше в къщата на свако си, докато дойде време да смени бай Стоил,с който се грижеха за 250 овце,а те започваха да се багнят* през декември, та хващаше още януари и февруари. Тогава овчарите не знаеха ни ден, камо ли пък нощ.В такива моменти управата на ТКЗС-то назначаване по още един човек на смяна, за да продължи обагнянето с постоянна бдителност.Въобще,традиция е българите да се грижат за живата стока и сега, въпреки кооперирането;тази традиция се поддържаше по силата на инерцията, че все пак тези животни са взети от тях и им бяха смисъла на живота и любовта към миналото...

   Докато даскал Михаил беше във ваканция,реши срещу надница да дежури с Христо. Управата на овцевъдите,поради липса на други желаещи склони да назначи Михаил.    

 

Заб:обагняне-когато овцете добиват потомство 

 

Следва продължение...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Пепи!
    Да се надяваме да бъде все така интересно.
  • Всеки път ти се възхищавам на умението да описваш всяко време. Припомни, че имаше такива бройки за полувисшите педагогически институти в пограничните райони, имаше и в Кърджали такъв. И то бройки за мъже, тъй като малко мъже кандидатстваха, и влизаха с по-нисък бал. За ТКЗС-та и ДЗС-та, за домовете "Майка и дете" и т.н. Като вляза в твоите хронологически истории, няма излизане.
    Чудесен роман би излязъл от тази история
  • 😍!!!
  • !!!
  • Благодаря за коментара, Жени!

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...