16.07.2013 г., 20:04  

Дъжд

684 1 0

 Днес заваля за пръв път от много време през това така горещо лято. Свеж летен дъжд, който изгони тягостното чувство, надвиснало над града. Водните капки падат върху дърветата, а те навеждат клони с благодарност, докато дъждът отмива умората от листата им. Докато стоя до отворения прозорец и приятен хладен ветрец гали лицето ми, усещам как тъгата и напрежението ме напускат. Поемам дълбоко дъх, вдишвайки уханието на дъжда. Чудно как нещо толкова обикновено като капките вода, падащи тежко от небето, оказват такъв необикновен ефект върху мен. Забелязвам колко спокоен е градът преди да настъпи зората и колко притихнали са улиците, които тази вечер са се превърнали в реки. Тъмнината се слива в прекрасен унисон с дъжда, който пее нежна песен. Нещо в него ми носи едновременно мъка по отминалото време и надежда за утрото. В следващия момент някакво, незабелязано до този момент, напрежение се смъква от плещите ми и отново съм заредена с предишния оптимизъм. Изведнъж всичко притихва. Дъждът е спрял, облаците отстъпват своето място на небосвода на изгрева, за да може той да превърне прекрасните сенки на нощта в един още по-прекрасен ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...