Дъжд през октомври
Ръми...
Ти ме чакаш на малкото мостче. Долу шуми реката. Вятърът сграбчва купчина листа и ги запраща срещу теб.
По кичура и челото ти вече се стичат капки. Забърсваш ги и гледаш нетърпеливо нататък, от където трябва да дойда аз.
И се люлее под крака ти нашето мостче...
Дъждът се усилва, ти изтичваш на нашата пейка, под стария кестен. С върха на обувката написваш върху мокрия пясък :
" Обичам те! " Навеждаш се и добавяш : " въпреки всичко "
Реката отразява светлините на крайбрежните лампи. Горе в ресторанта оркестърът свири " Разделени мостове".
" Пролетта ще дойде и щастие ще бъде"! А ти поглеждаш за последен път часовника и ставаш.
Прегръщаш кестена и допораш чело до грапавата му кора, там където е издълбано моето име.
И ти си тръгваш. С крачките ти заглъхва и песента. До пейката остава само пясъчното " Обичам те ".
© Любомира Вълева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И за теб преградка, Ангелче! Липсваш! :*
-
Толкова е нормално да вали през октомври. Сякаш денят и нощта нямат друга работа, освен да валят. И хората също, освен да мислят за дъжда. И после разказват за него, за този октомври, сякаш предишният и следващият е бил и ще бъде различен. А той си е все един и същ. Такъв, какъвто е бил, дъждовен.
Разчувства ме, това стана. Мостчето, дъждът, кестените, момчето...
Обичам кестени... -
Благодаря за коментара, Ангелче! Моята любов си отиде, мила. Станаха 5 години, откакто коварна болест ми я отне, затова е тъгата и " въпреки всичко"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
