Стояха пред входа на операта хванати за ръце, гледаха се влюбено и не искаха да се разделят. Той – висок и едър, в Христова възраст, готов за генерални промени в живота си, тя – крехка и нежна като японска статуетка, студентка в горните курсове на медицината, с дълги спуснати до раменете кестеняви коси. Току-що бяха гледали Вълшебната флейта. Изведнъж сякаш изпод земята пред тях изникна млад мъж, който извика:
- Ооо, Мозък, какво правиш тук? Не съм те виждал от сто години...Това гаджето ли ти е? Запознай ме с него!
Мъжът, който беше в Христова възраст, трепна и замръзна на място. Не очакваше да срещне Винкела след толкова години. Знаеше, че се беше запилял в чужбина.
- Ами, бяхме на опера... това е Вера, запознайте се!
- Ти! На опера! Ай стига, бе! Да не си болен? Откога ходиш на опери?! – Винкела искрено не криеше учудването си.
- Аз винаги съм обичал опери! Нещо си забравил, приятелю! Ще ти се обадя, обади ми се и ти, ето ти моя визитка – Мозъка му подаде лъскаво картонче, на което п ...