troia (Катя Иванова)
132 3945
17.12.2018 г., 8:50 ч.

Дългият път 

  Проза » Разкази
1044 3 12
1 мин за четене

 

 

Тя пътуваше във влака. Главата й беше леко наклонена, а лицето изморено. Щеше да пътува дълго. Един безкраен път с неизвестен край.
Животът й до сега не беше лек. Израстна сирак, а след като почина съпругът й потъна в самота. Работата я погълна, но това беше временна утеха. Дните минаваха безлични и еднообразни. Животът се превърна в сиво и досадно бреме.

Запозна се случайно с него. Без да го търси или желае. Не на улицата или в кафенето, а по интернет. Започнаха дълги и страстни писма продължаващи до късно вечер. Не си доспиваше и сутрин отиваше на работа с подпухнали очи. Вече не й се работеше, но й се живееше. Чувстваше се преродена. Това ли е любовта? Беше забравила тези вълнения. Понякога се иронизираше, друг път се присмиваше сама на себе си. Да се влюби в непознат... Уж беше разумна жена. А сега какво? Той я вълнуваше, шептеше и събуждаше нощем. Колко странно. Виждаше очите му, усещаше дъхът му и забравяше всичко. Беше винаги до нея.

И тогава дойде болката в главата. Рязка, безмилостно пулсираща. Тя не обърна внимание. Какво ли не беше я боляло до сега? Но болката се подновяваше. Ден след ден, все по-силна и заплашителна. Като рана разливаща се в нея. Отиде на лекар. Започнаха безкрайните изследвания завършващи с кратката диагноза: злокачествен тумор. Новината я смаза. Почувства се безпомощна. А тъкмо се беше събудила за нов живот. Нали вече мечтаеше? Писа му. Пожела да се срещнат, но той беше неуверен. Призна си. Имал съпруга и дете. Не можело за постоянно...
И тя разбра. Отново е сама. Усети раната в себе си. Болката беше по-силна, но й устоя. Пожела да се срещнат. Поне един ден да са заедно, не цял живот. Любов изпросена, отчаяна, но единствена.

Време не й оставаше. Чакаше я самотен път с неизвестен край... Щеше да пътува дълго. Безкрайно.
Може би необратимо.

© Катя Иванова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

По пътя »

10 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Лена! Разказът ми е взет от живота, но за съжаление моя прототип не оздравя.. Реших да оставя късче надежда. Поне тук всичко зависи от мен.
    Благодаря ти.
  • Малка, последна надежда за красив миг. Точно, кратко и тъжно, както се случва живота....
  • Здравей, Пешо! Ами и да куца си куца хубаво. Тъжен е и затова не мислех, че и 10-то място ще стигна.
    Благодаря ти. Ти май сериозно ме четеш...

    Здравей, Марианка! Според мен е хубаво, че пишем различно. Така за всеки вкус има по нещо.
    Благодаря ти.
  • Нищо не куца, на който му куца да напише нещо по-добро, не да коментира. Ние с теб, Катя разказваме истории. А една история невинаги е математика и логика. Всъщност, някои истории са съвсем нелогични.
  • Чак пък да куца. Написано е малко нестандартно т.е. както аз искам и усещам нещата.
    Ти казваш, че героинята ми ще умре. Аз нарочно оставих историята леко незавършена, защото винаги има надежда.
    Благодаря ти за коментарчето.
    Поздрави, Георги!
  • Добре разказваш, но нещо му куца, няма логика и завършек и защо е озаглавено дългия път след като скоро ще умре? И за къде пътува с влака и какво общо има?
  • Ами тя е във влака и пътува.
  • Какво стана с влака?
  • Здравейте, Надежда и Аластор! Благодаря ви за прочита и за подкрепата.
    Весело посрещане на празниците!
  • Гласувам, Кате. Успех!
  • Тъжнооо, много е тъжно. Ще се състезаваме с тъжните истории по пътищата
    Много подходящо занимание по празниците.
    Вече знам как да пратя разказчето на пистата при твоето
  • Здравей, Марианка! Благодаря ти. Наистина посоки много и всеки си върви по своя път. За жалост някои са безкрайно тъжни. Поздрави!
Предложения
: ??:??