Глава 4, част 1
Не винаги мойрите решават...
Касиан спря пред огромната сграда и погледна нагоре, където върхът й се губеше в облаците. Въздъхна и се настрои психически за предстоящата среща. Премина през фоайето, качи се на асансьора и въведе специалния код на контролното табло. Там, където отиваше, не можеше да попадне всеки – личният кабинет на Феб Амарисо, по-познат на простосмъртните като Аполон. Много от служителите му дори не знаеха как изглежда. Тази „привилегия“ се падаше на онези, които му бяха лично подчинени, които се отчитаха само пред него и влизаха в кабинета му без записан час. Докато се издигаше нагоре, Кас все още не можеше да измисли как най-добре да поднесе новините. Феб беше доста темпераментен, от моментното му настроение зависеше как ще реагира. За всички тези години Кас се беше научил да изтърпява изблиците
му и дори да го успокоява до известна степен, че иначе не се знаеше, накъде ще избие гневът му. Още помнеше как беше реагирал Феб на новината, че дъщеря му с ...