10.09.2023 г., 18:34

 ДЮД

782 5 12

Произведение от няколко части

  •   782  12 
    Проза » Литературни очерци
  •   729  13 
    Проза » Литературни очерци
3 мин за четене

   Не претендирам, че ще зарадвам читателите!Нямам тази енергия на идеологическите таланти,които защитават определени позиции по някакви "Рубликонови" изгоди.В края на краищата Рубикон е отдавна пресечен от Гай Юлий Цезар!Кой съм аз, че да решавам историческите събития на Рим!

Но пък, също така мога да попитам:кой е Третият Рим, нали все пак живеем в Епохата на разума, щом Програмата "Еразъм" учи за разума на придобитите знания, като "Основни хуманни постаменти,които обединяват различни идеи?"

   Роден съм в една ретроградна епоха, когато нашето семейство живееше в Новгород. Татко беше физикохимик в някакви научни лаборатории, а мама преподаваше "История на изкуствата" в тамошния университет.

   Ние сме семейство с фамилия донякъде твърде забележителна в миналото;и твърде неудобна през годините на съзряването ми... Но какво да се направи, съдба!

   Баща ми Юри Дмитриевич Долгорукий беше кореняк от Новгород, но срещнал мама,красива украинка от Лвов в МГУ "М.Ломоносов" в Москва...

    Млади хора, студенти, той в университета,а тя в някакъв отдел на Литературен Институт "Максим Горки" защото по някакво стечение на живота и любовта Олеся Ивановна Щербицкая била племенница на Първият човек в Киев!

    След студентската сватба в Москва, която се е състояла в края на студентстването им,още знаменателни събития бележат моята тъжна биография.Не,не си мислете, че е станало кой знае какво сътресение!Просто Великата страна на Съветите, които не държаха кой знае какво може да им струва, се разпаднаха,като Уран, Полоний и Цезий под пробития купол на Атомната Електрическа Централа край Чернобил!

   Дори не съм бил проект, защото мама и тати през 1986 година не са се познавали!

   Да,но като издържали държавните изпити през май 1991 година съм се пръкнал за Празника на труда и работническата класа, която отново е манифестирала по Червения площад,но според татко без много ентусиазъм... В ретроградна година съм роден! Ей-Богу, просто не беше за вярване,че Страната на Съветите е беряла душа, докато аз Дмитрий Юриевич Долгоруков, наследник на една дълголетна историческа фамилия, продължавах да нехая за глобалните промени...

   След Михаил Сергеевич, като реформатор на Съветската империя дошъл Борис Николаевич, който оглавил вече независима Русия!

    Един чичко с бутилка "Московская" на булевард "Висоцки" в Новгород, когато бях на седем години ми каза:"Ние сме вече независими!Нищо не зависи от нас, мило момче, но поне не сме на "сух режим"!Борис Николаевич е личен пример"!;Вече има и водка "Горбачов",но тя е за износ!

    Ееех,каква водка е пиел дядо ми -"Смирнов"!Ама този Смирнов е бил осъден от болшевиките, защото преди да избяга при империалистите не дал формулата за производството на фамилната си водка!"Сукин син!" да предаде Великая Русь!

    Завърших средното си образование в един Техникум за механична оптика със златен медал!Приеха ме по право в Московския "Ломоносов" в един твърде стратегически поток по "Квантова физика" в класа на професор Анатолий Потапов, ерудит,изключителен представител на новата вълна руски учени, специализирали в "Харвард","Принстън" и "Станфорд"!

    Професор Потапов беше на 38 години, което си беше шокиращо за това време, защото старата съветска наука държеше на многолетния опит на академичната общност. И както ми каза баща ми Юри Долгоруков:у нашата страна промените започват от върховете, т.е. всеки се надява да няма проблеми с властта, за да се пенсионира и спокойно да умре в мир!

    Ето, това искаше да промени в нас младият професор, което беше един вид риск,но "който иска да успее, трябва да рискува", което допълнително ни приобщи и ние заедно лягахме и ставахме с двете момичета от нашия поток!

   Всичко вървеше по мед и масло, докато не почина Борис Николаевич, малко след като предаде властта на Владимир Владимирович...

    Излезе в заслужена за доброто на страната екскурзия до Ерусалим по Светите земи и другото го знаете!

    Пък някой ден ще ви разкажа как продължи съществуването на нашата руска фамилия Долгорукий, защото, нали вече съм част от историята?

    Сърдечни поздрави от Дмитрий Юриевич Долгорукий с позивна ДЮН!

 

-Следва продължение 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...