Е, те на това аз му викам среща

Отивам аз на срещата значи и какво да видя? Стои едно момиче, бих казала младо и красиво, с букет цветя. Бяла и снежна, ви казвам, като нарисувана картинка! Около нея усмихнати и весели хора... прегръдки, целувки. Викам си, тая среща сигурно е на манекени, ама аз ще се мушна при тях, та белким и мен някой  ме нацелува в тоя живот, пък после ще търся Откровенци.

  И тогава, от къде изникна тая ми ти Ина и ме пита аз коя съм. И аз, нали съм лекомислена, веднага си признах. Оказа се, че съм била на точното място. Хвана ме тя за ръка и като в приказките след малко седях до нея в ресторанта и даже си поръчвах. Докато ми сервират - и хоп! - на сцената гледам и не вярвам на ушите си - една холивудска звезда, на чист български език разказва за премеждията на някаква баба, ама не за мене. Гледах я, чудих се от кой филм ми е позната. Добре, че беше с червено рокле, та вденах - Спасители на плажа. Веднага си я представих по бански на плажа... леле, как издържат мъжете, просто не знам. Не им е лесно на миличките.

  Пийнах си аз водката и се оглеждам. До мене две дами - и то готини -  Сия-Силвия и Нина-Ниана. Не , не е заради водката - и преди това ги погледнах, готини са. Срещу мен две млади поетеси - Маргарита -„Душата на цветето" и Василена с нейните „Четири бодли" - същинска роза... Срамувала се била Василенка  да излезе и да прочете свой стих.  Добре, че беше Инчето! Нямала да излезе... прочете не едно, а две стихотворения. Печелила награди в Италия, на нас няма да чете, а... При Ина няма не искам, няма... как беше в песента. Маргарита нямаше нужда да я увещаваме и тя чете.

   „Птицата остави ми... перо" се казва стихосбирката на друга наша гордост. Оставила й е и криле. Забравила да ми донесе една книжка и докато се обърна, тя лети към мен и вече ми слага автограф на книжката си. Страхотна жена, окрилена... Красива няма да пиша, за да не се повтарям, вие си знаете. Обръщам се и гледам вече седя на друга маса, това трябва да беше след втората водка. До мене Незабравима. Вервайте ми, наистина е Незабравима! Плътно до нея - Изречена. Тука трябва да ви кажа, че малко се обърках. Ако беше Изречена, трябваше да мълчи, а тя не млъкна. Ей, жена-вулкан ви казвам. Изречена, ама друг път. Едвам взимах думата от нея, когато си отпиваше от питието. Тя още колко ще изрече, просто не ми се мисли. А Незабравима по някое време влезе в ролята на спящата красавица, била изморена от пътуването. Не на мен тия. До нас седна едно младо момче и тя уж изморена... Защо преди това не беше изморена?!  Та то, милото, се принуди да влезе в ролята на принца  и да й прави масажче, та да се оправи. Артистка! Ако беше поискала изкуствено дишане уста в уста и аз щях да припадна накрая. Срещу мен пък имаше един загадъчен мъж, с когото, освен да си поговориш приятно, можеш да правиш и други приятни неща. Оказа се, че това бил Вили Тодоров. Ей, какво си помислихте веднага, имах предвид да пийнете и да вечеряте заедно и ще ви е приятно. А, успях да видя и Ангел небесен, с дяволски пламъчета в очичките. Добре, че останах малко при него, иначе не ми се мисли какви дяволски работи щяха да станат. Пак ли трябва да доуточнявам, защото вие с тези развинтени фантазии кой знае какво сте си помислили, а аз исках да кажа... Няма значение. Отмествам поглед от Ангел и виждам една усмивка, ма това била прелестната Ваня. Половин час ми отиде и с нея, да й обяснявам колко много я харесвам. Докато разбере и ето ти го Романтик. Мале, що хляб има у него! В смисъл колко е талантлив и колко романтичен и хубав, щях да забравя да кажа. А един чаровен фоторепортер ме побърка цяла вечер... Снимаше, без да спира, а не каквото си мислите веднага. А другият  рожденник - Кирето, леле. В началото беше лекинко притеснен, а когато си тръгваше, ни показа най-хубавата си усмивка, но не доволен, че си тръгва, а щастлив, че се запознахме. Аз много познавам усмивките. О, и едни страхотни очи видях - на Георги Колев. Само два месеца да бях по-млада... Пак забравих, че съм на години и омъжена, ама щастливо. Срамота! И Златето го видях и още хубави мъже и...

  А с Ина се чуваме от този ден денонощно. Огън жена ви казвам. Ех, защо не съм мъж?! Искам да имам всичко и всички, ама то не можело така. Сега мъжът ми ако не ме напусне, значи ме обича истински или му е дошло до гуша от мен, та му е все тая. Малко гадно ме поглежда като затворя телефона, защото... "Кажи Инче, да, мила, добре, слънчице..." Гадно си е. Дали не трябва и на него да му казвам мили думички? Ще пробвам, ама като не е свикнал... Абе аз ще опитам, за да ме пусне на другата сбирка. Сега няма да го мисля.

  Обаче се замислих... възможно ли е на едно място да се съберат толкова красиви, умни и талантливи хора? И си отговорих почти сама. Ще ми вика моя, че съм тъпанарка, ама ха! Да, на срещата на Откровения. Прекрасни сте. Щастлива съм, че се запознахме!!! И ще ви кажа, друго си е сега  като ви чета и вече ви познавам. Струвате ми се още по-талантливи!

  Всъщност, въобще не ми беше хубаво на тази среща, едва издържах. Казвайте така, за да не ни урочасат! Пу, пу, пу!

  Забравих да ви кажа, че ви обичам! Не лъжа!