Гейб затвори лаптопа си и въздъхна тежко. Огледа новия си апартамент – нанесе се преди два месеца, а беше буквално доникъде с подреждането. Мебелите не бяха разпределени, кашоните стояха неразопаковани, книгите бяха пръснати по всевъзможни места - най-вече на купчини по пода, а на прозорците имаше само щори. Нямаше легло, а само матрак и до него нощна лампа и часовник. Накратко - хаос. Точно, както той се чувстваше отвътре, защото Габриел, или Гейб, както го наричаха всички, беше в екзистенциална криза и депресия. Мислеше, че такива неща се случват на хората след 40 години, но явно се е заблуждавал.
Като цяло животът му беше наред. Работеше нещо, което обича, и беше много добър в тази работата. Гейб пишеше криминални романи. Имаше успех и се радваше на голяма популярност. Семейството го обичаше и подкрепяше. Беше образован, независим, имаше приятели и почитатели, можеше да пътува и да се развива, но не беше щастлив.
Първата му книга излезе, когато бе на 19, а последната - преди 2 годин ...