Никита Сергеев разтърка сънено очите си. Джиесемът кротко свиреше Вивалди, събуждайки го, както всяка сутрин, точно в 5 часа. Изведнъж осъзна колко е радостен. Той е влюбен! Душата му захвърча в облаците окрилена. Въображението му се развихри – с нетърпение очакваше новия работен ден и срещата с възлюбената си. Това чувство бе новост за него. Не обичаше да си спомня юношеските неуспешни връзки от Френската гимназия... В университета се беше влюбвал тайничко и несподелено: отдалеч обожаваше различни жени, но не смееше да направи първата крачка. Само си мечтаеше, а фантазиите понякога бяха доста реалистични, пресъздавайки се в сънищата му. Обичаше да сънува тези любови – след такъв сън се събуждаше щастлив, облекчен (във всяко едно отношение) и отпочинал. Животът му не изглеждаше толкова скучен и празен. Все пак той беше творец (литератор) – можеше да фантазира изкусно. С времето беше се примирил, че няма да създаде трайна връзка – за да сме съвсем точни – никаква връзка.
Никита Сергеев ...