2.04.2010 г., 11:26

Един обикновен час от живота на Никита Сергеев - 2

1.3K 0 9
1 мин за четене

     Никита Сергеев разтърка сънено очите си. Джиесемът кротко свиреше Вивалди, събуждайки го, както всяка сутрин, точно в 5 часа. Изведнъж осъзна колко е радостен. Той е влюбен! Душата му захвърча в облаците окрилена. Въображението му се развихри – с нетърпение очакваше новия работен ден и срещата с възлюбената си. Това чувство бе новост за него. Не обичаше да си спомня юношеските неуспешни връзки от Френската гимназия... В университета се беше влюбвал тайничко и несподелено: отдалеч обожаваше различни жени, но не смееше да направи първата крачка. Само си мечтаеше, а фантазиите понякога бяха доста реалистични, пресъздавайки се в сънищата му. Обичаше да сънува тези любови – след такъв сън се събуждаше щастлив, облекчен (във всяко едно отношение) и отпочинал. Животът му не изглеждаше толкова скучен и празен. Все пак той беше творец (литератор) – можеше да фантазира изкусно. С времето беше се примирил, че няма да създаде трайна връзка – за да сме съвсем точни – никаква връзка.

     Никита Сергеев се прозя шумно и издаде коронния си рев: „Оооууу!!!” Беше си вкъщи. Царят на двустайния панел...  Изсули се весело от завивките. Пусна душа да тече (за да дойде топлата вода, трябваше да минат поне пет минути) и зареди шварц-машината. Кафето уханно забълбука в каничката.  Сипа в любимата бяла порцеланова чаша, добави мляко и отпи. Застана пред огледалото в банята и се усмихна на образа си. Тридесет и пет лазарника вече беше навъртял – попрехвърлил Христовата възраст, косата му беше посивяла на слепоочията, а темето – съвсем леко олисяло. Той харесваше новата си визия – изглеждаше улегнал, по-мъжествен и леко загадъчен. А и погледът му беше станал строг и някак властен – все пак 10 години беше учител и не беше изкрейзил – устоял на изкушението да захвърли дипломата си и да почне каква да е друга работа. Взе ежедневния си душ, удари си една контра и допи поизстиналото кафе. Облече изгладената още снощи риза и обу чисто новите дънки, които вчера си купи от Илиенци.

      Денят започваше – този път слънцето рано надникна в усойния апартамент.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво нещо е любовта!Дава наистина криле!
  • Много интересен е твоят герой, дано да го видим в действие, за да се уверим, че не е само един литератор с богато въображение. Поздравления и ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
  • Христос воскресе,Плами!!!
  • ХРИСОС ВОСКРЕСЕ, ПЛАМИ!
    и да попитам какво стана с контрольорката,липсваше ми тук, във втората част...
  • Царя на двустайния панел! Изключително престижна, макар и често срещана титла! Весели празници Плами!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...