Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше от щастие! Реших да се разходя наоколо. Повечето минувачи ми се усмихваха, други ме поздравяваха. Учудена, отвръщах и аз. Тийнейджъри помагаха на възрастна жена, шофьорите караха бавно и спокойно. Минах покрай мястото, където всеки ден виждам ужасяващи неща, правени от моите съученици. Удивително, но там нямаше никого. Влезнах в училище и останах поразена. Всички се забавляваха заедно, помагаха си, нямаше обидени и унижени.
Всичко беше невероятно. Прибрах се вкъщи и пуснах телевизора. Вървяха новини. Реших да ги спра, защото от много време вече не ги гледам. Наслушах се на страшни неща. Но вниманието ми бе привлечено от факта, че съобщаваха само за добри постижения, велики открития, красиви ...