Един прекрасен свят, но така недостижим

             Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше от щастие! Реших да се разходя наоколо. Повечето минувачи ми се усмихваха, други ме поздравяваха. Учудена, отвръщах и аз. Тийнейджъри помагаха на възрастна жена, шофьорите караха бавно и спокойно. Минах покрай мястото, където всеки ден виждам ужасяващи неща, правени от моите съученици. Удивително, но там нямаше никого. Влезнах в училище и останах поразена. Всички се забавляваха заедно, помагаха си, нямаше обидени и унижени.
Всичко беше невероятно. Прибрах се вкъщи и пуснах телевизора. Вървяха новини. Реших да ги спра, защото от много време вече не ги гледам. Наслушах се на страшни неща. Но вниманието ми бе привлечено от факта, че съобщаваха само  за добри постижения, велики открития, красиви събития. Погледнах през терасата. Всичко бе толкова чисто! Съседите най-накрая са осъзнали, че за боклука си има кош, а не тераса. Реших, че и най-прекрасните мечти могат да се сбъднат!
             Отворих очи. Оказа се, че "милите" съседи отново са си направили купон рано сутринта. Но заредена с толкова щастие, им простих. Реших да стана и да отида до магазина за нещо сладко. Огледах се наоколо, но нещо бе различно. Реших, че е заради дъжда, който продължаваше от снощи. В магазина продавачката ми се развика, защото нямах дребни. Въпреки това, излязох с усмивка и се успокоих с мисълта, че просто ù е лош ден. Пак се огледах. Нещо липсваше. Къде изчезнаха усмивките на хората ? Къде изчезна добрината? Мислите ми се разсеяха от силно набити спирачки, последвани от "мили" думи. Щастието помръкна, но надежда остана. Всеки ден е различен, все пак. Прибрах се и отново пуснах телевизора. По новините говореха за жертви, убийства, войни. Вече съвсем се обърках. Къде изчезна всичко хубаво в света? О, нее... с горчивина осъзнах, че всичко е било просто един сън. А беше толкова реален, но като се замисля и така недостижим.
П. С.: Нека бъдем по-добри! Колкото и банално да звучи, наистина това е изходът от това, което виждаме всеки ден около нас! Всеки един може да прави малки неща, които не му костват нито толкова усилия, нито са напразни. И когато това стане, ще живеем в света, който всички желаем! Просто малко човечност от всеки един!