5.05.2009 г., 9:39 ч.

Един скъп спомен 

  Проза » Разкази
1311 0 2
2 мин за четене

Един скъп спомен

 

 

Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от  поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.

  Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвят и огрява лицата ни. Говорим за бъдещето, за настоящето и неизбежно за миналото. Връщаме се назад в спомените си. Изведнъж пламъците сякаш се превръщат в албум от минали преживявания. Бързо премигвам, за да стигна до любимата си страница.

   Аз съм на около пет години и съм на село. Толкова съм  малка, че се чувствам като Малечка-Палечка пред моя дядо. Той е с огромни, силни ръце и с невероятно нежна и топла душа. Навярно от усилното слънце ми е щукнало да проверя какво ще се случи, ако изпратя бабината любимка-котката Петя на гости при съседското куче, известно със злобния си нрав.

Речено-сторено! Без много драскотини улових жертвата на пъкления си план и с решителност  я хвърлих през оградата в съседния двор. В същия миг сякаш от нищото баба се появи с крясъци. Появата и бе толкова атрактивна, че кучето онемя, а котето използва паузата и се покатери на сливата. Бях здраво затънала, уловиха ме на местопрестъплението. Силите ни не бяха въобще равностойни, за мен беше дошъл края на света. И тъкмо когато баба бе отворила уста да ме поучава, силите се изравниха. Дядо се появи с предложение, на което тя не можеше да му откаже. Хвана ме за ръката и ме поведе.

  Дядо ми Минчо буташе количката пълна със стари бутилки и капачки, а аз трополях около него с малките си крачета в очакване на укорни думи за постъпката си. Не стана така, той просто бе намерил начин да ме защити. За моя огромна изненада той ми заразказва за своето детство, докато вървяхме покрай старата железопътна линия. Помня спокойствието, което се разля в малката ми пърхаща душица. Толкова му бях благодарна! След това разходката ни продължи в полето. Помня игривите пеперуди, помня и дъха на цветята. Щом затворя очи усещам топлината на ръката му, която ми вдъхва увереност, сигурност и една безкрайна, тиха любов!

  И аз винаги ще те обичам, дядо!

© Петя Белчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много обичам да чета светли спомени от детството!В моите липсваше главният герой:бабите,отишли си твърде рано от този свят,едната много преди аз да се родя,а другата - когато бях на пет!Благодаря!Чудесно разказано!
  • Как хубаво разказваш,Петя!Чудесен спомен носиш в сърцето си!
Предложения
: ??:??