Един скъп спомен
Има летни нощи, които остават незабравими. Обичам топлите вечери с лек прохладен ветрец, и шума от поклащаща се крехка тревичка. Обичам и миризмата на дим от огнище, и на сладко от смокини.
Отново е лято. Ние с баба правим сладко от смокини. Огънят припламва с пленително оранжев цвят и огрява лицата ни. Говорим за бъдещето, за настоящето и неизбежно за миналото. Връщаме се назад в спомените си. Изведнъж пламъците сякаш се превръщат в албум от минали преживявания. Бързо премигвам, за да стигна до любимата си страница.
Аз съм на около пет години и съм на село. Толкова съм малка, че се чувствам като Малечка-Палечка пред моя дядо. Той е с огромни, силни ръце и с невероятно нежна и топла душа. Навярно от усилното слънце ми е щукнало да проверя какво ще се случи, ако изпратя бабината любимка-котката Петя на гости при съседското куче, известно със злобния си нрав.
Речено-сторено! Без много драскотини улових жертвата на пъкления си план и с решителност я хвърлих през оградата ...