- 2 -
Метин заведе Александър в друга стая от каменното му жилище, която бе нещо като трапезария. Имаше голяма маса от тъмно, масивно дърво в центъра на стаята, на която нямаше покривка, или всъщност, каквото и да е. Алекс отбеляза наум, че всичко наоколо свети от чистота, включително прозорците. Това му се видя много, много особено.
— Настанявай се — каза Метин с кротката си интонация — ще донеса храната.
Ал се загледа след него, клатейки глава. Не можеше да прогони образа на логото на Apple, светнало на черния екран, от главата си. Той беше сигурен, че щеше да го сънува. След като технологиите си бяха отишли завинаги от света, целият живот се беше променил. Размириците, последвали от катаклизма, бяха унищожили градовете, много хора бяха избити, избягали, никой не успяваше да се наложи на никого. А Алекс… той беше останал без нищо. Алекс помнеше как побягна, стискайки телефона си в ръцете си, смятайки като глупак, че ще измисли нещо, за да го поправи.
Стисна ръцете си в юмруци и измък ...