- 3 -
Блъскането по вратата не спираше, жестоко запращайки искри по кожата на Алекс.
— Отворете, казах! – извика неканеният гост. Ал стисна ножа.
Преди да помръдне или отговори, нов писък, раздиращ и отчаян, се разнесе отвън. След секунди, писъкът потъна в тишината на дъжда. Никой вече не блъскаше по вратата. Алекс не помръдваше, опитвайки се да различи някой знак, че онзи е още тук. Тишина. И още тишина. Нищо… той хукна към трапезарията и, прикривайки се зад прага на прозореца, надникна навън. Капките дъждовна вода се събираха в малки локви тук-там и неумолимо продължаваха да се натрупват сред тревите. Колата стоеше точно там където Алекс я беше паркирал, на метри от входната врата. Навън нямаше жива душа. Нищо.
Бебешки плач се дочу отгоре и Ал опули очи.
— Метин!
— Да? Секунда!
Със свито гърло и все още въоръжен с ножа, Ал реши, че ще рискува да отвори вратата и да провери какво става навън, тъй като онзи лекар (ако изобщо беше лекар) сигурно беше все още зает с родилката... Бавно от ...