ЕДИНСТВЕНИЯТ И СЪРЦЕТО


Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от там... от сърцето.

Сърцето ли? То... опитва се да избяга от болката... То пише сега, не пръстите... Опитва се да не се предава, да избяга от грешните ръце на отчаянието, съмнението, страха, самотата... защото падне ли в тях ще умре от страданието, а сърцата не обичат да страдат. Те обичат само да обичат... да им бъде позволено да обичат. Как успява да избяга ли? То вярва в себе си и винаги пулсира в този ритъм. То вярва в любовта си и отрича всички лоши чувства, които го карат да страда. Понякога дори отрича и реалността, онази..болезнената, която с две ръце го изтръгва и му показва, и напомня... и крещи: "Виж, телефонът още мълчи!", "Сети се за онези думи, които ти каза и които те нараниха!", "Сети се за хубавите моменти, които имахте заедно... Сети ли се? НЯМА ДА ГИ ИМАТЕ ПОВЕЧЕ!", "Не му пука, не те обича вече!", "Не си заслужава да го обичаш!", "Хайде, откажи се вече от тази любов", "Предай се", "Спри да се бориш", "Примири се", "Плачи...!", "Страдай...!"... Сърцето отрича всичко това! Защото ТО вярва в себе си, вярва в доброто, вярва и в любовта.. вярва в красотата на мечтите си... Човек, много по-умен от мен е казал, че сърцето никога не страда, когато търси мечтите си. Ще отречете ли? Ще отречете, разбира се... Защото явно вие мечтаете с главата, а не със сърцето си... После, когато мечтите ви не се сбъднат се разочаровате, но тогава не страда главата ви... Защо ли? Защото мислите ви ви карат да обвините за това сърцето си...и то пак страда незаслужено... А когато мечтаете със сърцето си... дори и мечтите ви да не се сбъднат, то няма да страда, защото никога няма да спира да ги търси и преследва... и накрая те ще се сбъднат. Винаги се сбъдват! Защото сърцето мечтае истински... То се моли истински... Моли се на Бог... но не да бъде обичано насила, а просто да му се позволи да обича... да обича този, който иска... Мечтите са тези неща, които разумът крещи, че няма да станат, а сърцето шепне "Не се предавай, следвай ги, бори се...". Аз слушам сърцето си. Искам да имам силата да накарам разума да мисли като сърцето ми. И ще я имам. Сърцето ми ми прошепна, че ще я имам. А аз го слушам. Защото му вярвам... Защото никога не ме е предавало, въпреки че е било предавано... Никога не ме е лъгало, въпреки че е било лъгано... Никога не ме е разочаровало, въпреки че е било разочаровано... Винаги е прощавало, дори и да не му е било простено... Винаги е обичало силно, дори да е знаело, че може би не е обичано по същия начин... Щом то вярва в себе си, как аз да не му вярвам?

Обичам със сърцето, а не с очите, мислите и устата си.

Най-искрените си молитви ги казвам не с устата, а пак със сърцето си.

Най-искрените ми мечти и желания са не в главата, а в сърцето ми.

Най-хубавите ми спомени са не в съзнанието, а в сърцето ми.

Всяка дума е написана не благодарение на мислите, а на сърцето ми...



Та... в това сърце Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си... В сърцето, което винаги ще мечтае, мисли, копнее за него.



[ Посветено, но все още непрочетено... Ще бъде... някога. Това също е мечта на сърцето:) ]