„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една ръка разстояние лице, но само след миг да се окаже, че всъщност потъваме, погълнати в пастта от пясък.
В пустинята няма дори две поредни утрини, в които лицето ѝ да бъде непроменено. Такива са и дните в живота, носен от вечното си течение.
Това е песен за всички онези човешки мечти, за които си мислим, че са се сбъднали, а просто са били мираж в съня ни.“
1.
Пустинята е като жена, очакаваща дъжда, така както една жена очаква завръщането на своя мъж от дълъг път в пустинята. Но както жената, тя никога не знае кога ще се завърне той, защото дъждът е скитник и понякога минават дори години, преди да се слее отново с нея.
Затова пустинята очаква появата му всеки ден, отблъсквайки напористите ласки ...