43 min reading
„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една ръка разстояние лице, но само след миг да се окаже, че всъщност потъваме, погълнати в пастта от пясък.
В пустинята няма дори две поредни утрини, в които лицето ѝ да бъде непроменено. Такива са и дните в живота, носен от вечното си течение.
Това е песен за всички онези човешки мечти, за които си мислим, че са се сбъднали, а просто са били мираж в съня ни.“
1.
Пустинята е като жена, очакаваща дъжда, така както една жена очаква завръщането на своя мъж от дълъг път в пустинята. Но както жената, тя никога не знае кога ще се завърне той, защото дъждът е скитник и понякога минават дори години, преди да се слее отново с нея.
Затова пустинята очаква появата му всеки ден, отблъсквайки напористите ласки ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up