Сега ще ви разкажа една, може би стара, може би нова история, предназначена и за всички и само за един. Може би вече се сещате, че става дума за любов.
Всъщност ми е неописуемо трудно да ви опиша каква щастлива любов имали главните герои в историята. Толкова била красива, че даже била малко нереална. Имало спорове, проблеми, но те не изглеждали невъзможни за разрешаване.
Обаче...
Обаче момичето било доста, хм, странно да кажем. То въобще не обичало да разрешава проблемите, а си мислело, че те ще си изчезнат изведнъж. Девойката била от типа хора, дето търпят, търпят и накрая избухват. Момчето пък може да не било от най-търпеливите, но имало голямо сърце и било готово да застане пред почти всичко.
И настанал денят, в който героинята избухнала. Не без причини, но да кажем без достатъчно основателни причини, довела връзката си до край. Естествено, както се досещате, сега тя съжалявала, момчето било нещастно, никой не бил доволен.
И така - приказката няма щастлив край. Никой не е  щастлив - нито тя, нито той. Чашата не е нито наполовина празна, нито наполовина пълна, дори няма вода в нея. Дали някога ще се намери начин да бъде напълнена? Дали има надежда? Кой знае...