7.04.2016 г., 22:49 ч.

Една лекарка 

  Проза » Разкази
4.5 / 4
1006 0 3
11 мин за четене
“ Една лекарка “
През цялата нощ сънят му беше неспокоен. Въртеше се нервно под завивките, а виденията минаващи през мъглата на съзнанието му бяха хаотични и безсмислени. Голямата и кръгла луна, сякаш нарочно се беше изцъклила точно срещу прозореца на спалнята му и хвърляше призрачната си бяла светлина, която се процеждаше през спуснатите щори.
Събуди се преди алармата на телефона да възвести началото на работният му ден. Стана с усилие от леглото и се насочи към банята. В слепоочието на дясното му око пулсираше остра болка. Светна лампата и застана пред огледалото. Неприятна тръпка прониза цялото му същество, а сърцето му болезнено се сви. Синият цвят на ириса му бе заобиколен от кървавочервена роговица. Окото му беше силно почервеняло.
Остана за няколко минути втренчен в огледалото. След това наплиска лицето си с няколко шепи студена вода, преоблече се набързо, взе раницата си от закачалката в тесният коридор и със свито сърце тръгна за работа.
Самият той си даде диагноза, че най – в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Първан Киров Всички права запазени

Предложения
  • – Здравей! – Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?… Толкова е тъмно, че нищо не виждам. … Тишина. – Ехо, ...
  • Питаш ме, защо съм тук? Какво да ти кажа, брат? Бурканът ме докара тук. Или по-точно животът ми в не...
  • Тази сутрин Ветко стана по-рано от обичайното. Трябваше да се измие, а после да разнесе пустите вест...

Още произведения »