Тихите стъпки пронизваха абсолютната тишина и се забиваха в паметта на стените като пирони. Очите едвам виждаха в тъмното помещение, но сетивата работеха на пълни обороти, казвайки ми, че трябва да се случи... Приближих се до вратата и заех позиция. След около три минути се чуха тъпите стъпки от чехли на него. Той идваше - както винаги в три часа за чаша мляко. Никога не е нарушавал тази рутина. Нощ след нощ той отпиваше самотно от чашата и мислено броеше парите, които щеше да получи от поредната контрабанда. Не знаеше, че го наблюдавам от месеци. Той беше важен... Всичките му пари му осигуряваха спокойствието на едно имение, пазено от толкова много хора и алармени системи... Поне така си мислеше той... Вратата се отвори с въздишката на стария дъб и месинга на дръжката. Една крачка го делеше от смъртта. Той я направи. Това беше моя ход. С рязко движение се прехвърлих зад него и с ловкостта, на която се научих, прерязах гърлото му... Положих го на пода и се уверих, че не съм оставил ник ...