Една почти измислена история

Една почти измислена история

от ReмаТе

Беше прекрасен ден! Облякох черния фрак с блестящи ревери, а Адриан - ми сложи папионката. Изхвърчах буквално от гримьорната, но в коридора забелязах две малки усмихнати очи. Странно е сред толкова много деца да усетиш, че едно от тях те наблюдава и не те изпуска от усмивката си. Приклекнах на коляно и го поканих с ръка към себе си. Едно мъничко и жизнерадостно същество, само това и чакаше - затича се към мен и впери поглед право в душата ми с думите:

- Много си хубав!

- Защото съм влюбен! - усмихнах се аз.

- А какво е да си влюбен?

- Усмивката ти да стига от ухо до ухо! - пошегувах го ухилен до уши, а то - закикоти се.

- Мама каза, че си поет! Може ли да те пипна? За първи път виждам жив поет!

Стана ми едновременно весело и мило! Една малка ръка опознаваше моята с наивното си любопитство - колко истински са децата в отношенията си...

- Носиш ли щастие? - погледна ме с незнание и отвори широко очи.

- Чувал съм, че коминочистачите даряват щастие!

- Миии, тогава ти какво носиш!

- Фрак и папионка - шегувам те, нали не се сърдиш!?

- Много си красив в тези дрехи, не мога да ти се разсърдя! - и леко извъртя чаровен поглед.

Засмях се на глас, та нали сме в театъра, си казах - фръцкаме се всички.

- Благодаря! А мама - откъде знае, че съм поет?

- Не си ли такъв?

- Всъщност, не съм! Обикновен човек като всички останали.

- Ти лъжеш! - погледна ме със строг и обвинителен поглед. - Аз пипнах ръката ти, а тя ми каза нещо тайно.

- Добре, признавам си! Излъгахте те - творец съм. Задоволява ли те този отговор?

- А какво е творец?

- Човек, който в живота прощава всекиму, но в творчеството - никому!

- Това не го разбирам?

- Виж! - погалих я по главата, за да доведа себе си в близост. - Творците са странни хора, те не живеят в този свят!

- Ами, после след като свърши представлението, когато стане късно, къде ще ходиш да спиш? Нямаш ли си дом? Ти наистина си странен!

- Всичко си имам и живея в най-прекрасния свят - невиждан за човешкото око!

- А той прилича ли на нашия свят? Има ли в него планини, реки, водопади и гори?

- Ами, да - всичко има в него! Как да ти го обясня, ти живееш в нашия свят, нали?

- Да!

- И се разхождаш навън в него, примерно, ходиш на училище, после на излет, след това се прибираш вкъщи, седиш на балкона и гледаш звездите! И представи си сега, че този цял свят, който е навън, живее вътре в мен и аз живея в него и тъй като ти живееш в моя свят, аз мога да го променям! Да го направя по-шарен, по-весел и усмихнат! Разбираш ли?

- Значи, аз живея в твоя свят!? И понеже той е твой, ти можеш да правиш всичко!

- Да!

- Можем ли примерно сега да полетим?

Полетяхме! Дори посетихме други светове, а за подарък - Малкият Принц и подари невидимо цвете, с обещанието, че ще се грижи за него дори и като порасне.

- Време е да тръгвам, малка приятелко! Трябва да излизам на сцената!

- Почакай! Мога ли и аз да стана като теб - да бъда творец и да живея в твоя свят!?

- Разбира се, но само при едно условие!

- Какво е то - приемам го веднага!

- Да не живееш в моя свят!

- Но защо?

- Стани творец в твоя свят, а аз - обещавам ти, винаги ще ти идвам на гости в нашия свят!

Прожекторите светнаха, отвсякъде се чуваха ръкопляскания! На сцената, наречена живот, излезна човекът, който пресъздаваше както своя, така и светове на другите, а светлина, без която не можеше да бъде - невидима остана за човешките очи.