Полюлявахме се ритмично...

- Женя, да пийнем по глътка вино, а? - предложих неуверено

- Не, Петя, така ми е по-добре... Опиянена съм от танца, сякаш не съм танцувала цяла вечност.

Е, наистина и на мен ми беше повече от приятно и опияняващо, допир с прекрасно момиче...

Навън зимните слънчеви лъчи се прокрадваха през клоните на кипарисовите дървета...Телцето й леко потреперваше в ръцете ми...свежият мирис от нея ме захласваше, не, няма да се дам този път на мечтанията си.

- Петя, виж, част от гостите си вземат довиждане с младоженците и си тръгват. Искаш ли и ние.. Ако нямаш работа да се поразходим навън? - ръцете й държаха дланта ми, очите й ме гледаха умолително - Само да си взема чантичката и палтото.

Тръгнахме по тротоара, ей така , без цел и посока, както се казваше.

- Петя, искаш ли да....

- Да идем у нас ли? - засмях се закачливо - Не е ли доста опасно?

- Нее, не това имах предвид,.. да седнем в ей онова кафене, искаш ли, поне е тихо и няма да се надвикваме с музиката.

Разговорът потръгна за сватбеното тържество

- Като те наблюдавах  отстрани, загледал си се в младоженците, сигурно и на теб се е приискало, а - закачливо започна тя - И на мен ми се иска, но все още никой не ме харесва... или съм много учена, или  не съм гъркиня....

Тя беше споменала като пътувахме, че е от Казахстан, макар чертите й повече да приличаха на рускина, само косите й бяха по-черни, очите също, лицето й бе бяло като мляко,.. надолу, е нищо не се виждаше през работния гащеризон, само добре изглеждащи очертани бедра. Сигурно ще е друговярка си мислех, те са с по-консервативни разбирания така де, защото ние пък сме много разкрепостени...

- Искаш ли да те изпратя до вас? - предложих - Сама госпожица, модно облечена... някой ще си помисли, че си богата, ще те отвлече и ще иска откуп.

- А ти знаеш ли къде живея, ами ако е на края на Атина тогава,... ами ако закъснееш и няма метро, ами тогава какво ще правиш - с любопитство и през смях попита Женя

- Какво ли,.. и ще ме оставиш така на улицата и няма да ме приемеш да спя при тебе,.. не ти ли е жал..- с престорен глас й отговорих

- О, не... оставям те на улицата..- засмя се на свой ред тя - Иска  ти се, а...

Тъмните й очи ме погледнаха изпитателно...

- Ако искаш ела утре по обяд в къщи, в 13 часа,... ще те запозная с  мама и татко,.. Така няма ли да е по-добре,... Живеем в Коропи, там имаме къща с двор,...мама и татко работят в БИОХАЛКО, стругари са, 25 години са там, татко понякога събота и неделя още ходи да работи в някаква частна фирма, с мама работеха заедно и на двете места, а сега мама е само в БИОХАЛКО...

- Да, ще дойда,.. в 13 часа съм у вас,.. ще ти звънна...

- Да бе, много знаеш номера на мобилния ми...

- Ами ще карам наслуки, ще звъня на всички хубави госпожици и дано случа - засмях се над шегата си - А не е ли по-добре, да ми покажеш все пак къщата, да не закъснявам...

В метрото всички ни гледаха като извънземни,... държахме се за ръце, облечени малко по-иначе от дежурните пътници по метрото, сигурно си мислеха '' Тези, не ги ли е срам да се возят в метро,.. нямат ли толкова 10 евро за такси...''

            Купих метакса, бонбони, цветя...пристъпях плахо към къщата им.

Кой знае какъв Тарас Булба с огромни мустаци ще ме посрещне,... айде бе, донските казаци са едно, тарас Булба друго,...а казаци от Казахстан, дявол  знае какво е...

Позвъних на вратата,... Женя с цялото си женско очарование, косата навита като руски кок, дълга домашна роба с шевици, приятно усмихната както винаги...

Из къщата се носеше миризма на нещо пържено, печено...

Масата отрупана с ястия, чинийки , чашки,.. Тарас Булба, но без мустаци, седеше на миндерче с

чаша чай в ръка,.. ами водка не се ли  пие по това време.

- Тате, това е Петя, Пьотр,.. той е от България, работим заедно - ме представи Женя - Мамо, ела...това е Петя, разправяла съм ти за него... Петя, мама,...Петя татко

Запозна ни набързо тя с дежурната си  лъчезарна  усмивка...

Тьотя Катя, приятна и чаровна рускиня, наметната с пъстроцветен шал,... а, дядя Семьон, с чипо вирнато носле и  руски перчем енергично ме ръкостиска със стегнатата си работническа ръка...

Тьотя Катя сложи на масата огромна купа с пелмени от които излизаше още пара...

- Женя, казваше, че си от България,..о, аз имах детска приятелка, и тя се казваше Катя, и си пишехме писма и '' Иди с приветом- Венис с ответом...''драскахме отгоре на пощенския плик. Изпращахме си картички на артисти, изгледи,снимки,...после си изгубихме дирите....

Какви години бяха,... тогава живеехме в Ростов на Дон,после  в 6 или 7 клас бях,на подителите ми връчиха партийно  поръчение, а на на децата пионерско или комсомолско такова, и ни заселиха в

град Уралск в Казахстан, някои семейства по други държави на бившия Съветски съюз,.. от Ростов на Дон остана само спомен за една голяма река... Завърших Педагогически институт, но учители много, а работници малко,...Разпределиха ме в някакво селце в степите из Казахстан,.. не знам може и още да няма до там влак...Избрах да съм работник, стругар с Завода,.. там срещнах Семьон, Сема,...той бил войник в Уралск, но трите години работил стругар в Завода, тогава военна тайна, защото е бил военен завод. Тогава живееше в общежитие, а аз при подителите си.. Лятно време с часове лежахме заедно  на брега на една малка рекичка, мечтаехме за един по-добър живот...

Вече бяхме тук в Гърция, когато разбрахме, че в началото на 1992 година, великият СССР се разпаднал... Често се смеем със Сема и се питаме '' Ние какви сме казахтанци, руснаци или гърци''

Яж, яж Петя,...Сема, и ти не ядеш и не пиете...Разчувствах се за ония години,.. по чьортам...

Беше ни много трудно с езика, с някои тяхни привички, но устояхме,...Когато човек е здрав и работлив, нищо не може да му се опре...Тук се роди Женя,... израстна сама без роднини, без приятелки, сякаш беше от друг свят...  Какво е по-различна от гъркините, знае чужди езици, компю

тър, шофьорка, има Висше инженерно  химическо образование, сега взе и педагодика///Е, живее с родителите си, няма собствено жилище, но не е и на квартира,.. а, нима по-вечето гърци не живеят с родителите си.. Извинявайте..- с треперящ глас изрече  всичко това тя

Погледнах я, очите й бяха насълзени от мъка, от несправедливост...

- Мам, мам , я разкажи, как те е представил татко в  работилницата като мъж-стругар.... - за да разведри обстановката пошегува се Женя

- Ех и ти, Женя - засмя се тьотя Катя - Казали на Сема да търси още един стругар,.. Подстригах се като момче, риза, по-широка рубашка, панталон и залепихме мустаци... Дадоха ми детайлите, започнах на машината,... преди да свърша, гледам насъбрали се и гледат '' Хубава работа, ама единият ти мустак се е отлепил и паднал '' и всички се смеят,.. пипам се, наистина го няма...

Собственика и той се смее и каза , че няма значение, на мен ми трябва стругар... А струговете бяха наши ,.. все едно само сме на други работни места.Започнахме със Сема там,.. после в БИОХАЛКО,.. пак рамо до рамо..- и погали перчема на дядя Сема.

- Тате, не си разказвал скоро за американците, за доларите - плесна с ръце като малко дете Женя

- Е това беше добра работа...Американците търсели стругар за работа събота и неделя. Нашият работодател излезе разбран човек, посочи мен с думите'' Работиш за себе си, не ти искам парите

искам само да работиш добре '' За два дни изкарах колкото за един месец, някакви военни трябва да бяха, а аз се изплаших, ами ако ме вземат за руски шпионин и сега нарочно ми дават много пари...Работих здравата за тях, останаха много доволни и накрая ми дадоха, както се казва една чанта пари...Взех я, тръгнах по обиколни пътища към квартирата ни, оглеждах се, едва на третия ден преброих парите...Купихме набързо тази къща,.. тогава тук беше село, после се разрастна, метро, магистрала,.. супермаркети.. Смешно е сега, но тогава беше доста трудно...

Пьотр, , ама ти наистина бе пиеш, не ядеш... Наздраве....

              Как бързо лети времето, навън се беше заздрачило. Сякаш не ми се тръгваше...

- Струва ми се, че е време да си тръгвам... Цял ден  шетате около мен...- смънках

- Петя, заповядай... винаги си добре дошъл в къщи...Жень,  ти какво, да не си глътна езика, дъще

Дай кутия да му сложим пелмени за в къщи...

             Метрото весело потракваше,.. спира, тръгва,... хората мълчаливи слизат, качват се

Какъв шарен живот, ние идваме в Гърция на работа,... гърците бягат да работят в Америка или из Европата и всеки с надеждата за по-добър живот...

В къщи се обадих на нашите, те всяка година ми идваха на гости зимно  и лятно време....

- Мамо, ти нали си ми разправяла, че имаше приятелка рускинче, пишели сте си едно време, пазиш ли още онова албумче и шарените пощенски пликове с панделката, дето  ми ги  показваше..

Запознах се с едно руско семейство... Е, разбира се, че имат дъщеря,.. Нее, и тя не е омъжена...Ама много си любознателна... Вие нали другата седмица идвате  с Голфа в Атина....Да, да,, вземи ги,..вземете и няколко буркана мед и ракия,... А, мамо, нали имаме разцъфнали кокиченца,...ами, направи две букетчета....Хайде, чакам ви....

          Съобщих на Женя, че нашите периодично идват да ме видят в Атина, и мама ще носи албумче, и ако искат леля Катя и чичо Семьон да се срешнем у тях всички...

Е, вече не като братя, а като братовчеди,.. нали вече братята ни са други....

........следва продължение...........