Родителите ми пристигнаха...

Мама със смях ми разправяше как намерили  стари учебници, учили, рецитирали,  и с татко си говорили и по пътя само на руски...

И  облечени с новите си дрехи, с подаръците под мишници, позвъних у Женя...

Неуписуемо вълнение у всеки,... татко с гордост представи ракията и меда си, мама подаде букетчетата кокичета, покривка и салфетки в български стил..

- У нас в България, пролетта подрани,... ето първите кокиченца...Петър ми каза, за ваша  приятелка българско момиченце,.. едно време така беше, пишехме си писма, чакахме с нетърпение отговорите,...ето аз още си ги пазя,.. писма, албумче със снимки,.. то сега технологиите напреднаха и кой вече пише писма и изпраща фотоснимки...Ето,.. нося ги- и с треперящи от вълнение пръсти отвори кутията, извади шарените пликове - Ето,,,от Ростов на Дон,... Катя Григориевна Брайко...

Лицето на леля Катя сякаш засия

- Как, как се е казвало това момиченце...- тихичко попита тя

- Катя Григориевна Брайко.... - като войник отговори мама

- Даа, да... това съм аз... срещнахме се...- очите й се насълзиха и тя избухна в радостен плач - Не може да бъде,... това съм аз,...това си ти..... момчета, деца,... ние се намерихме

И двете жени се прегърнаха и радостно захлипаха,.. погледнат се и отново се прегърнат...

Ние гледахме щастливите жени и не смеехме да мръднем,.. очите ни гледаха  одобрително...

- Ето виж Катя,...виж твоите снимки преди много  години,.. тук си с плитки и големи панделки,.. тук на реката,.. тук с пионерска връзка...- нареждаше мама

Двете жени, сякаш бяха изключили  за външният свят, допрели главите си една в друга, бяха по-вече от щастливи...Татко и чичо Сема гледаха в захлас с чашка  ракийка в ръка...

Погледнах Женя,...тя ми намигна свойски и кимна с глава и тихичко излезе от хола,.. последвах я на двора. Беше се подпрала на стената, сякаш да не падне. Проврях едната си ръка по кръста й, а с другата помилвах косите по  наведената й глава,.. очите й бяха насълзени от радостни сълзи...

- Женя,.. Жень,...

- Шшшшът, не говори, Петя...

Устните й се впиха в моите,.. езиците ни зашариха из полуотворените ни уста...Не дишахме от захлас...

- Петя, щастлива съм,... заради мама, заради майка ти..заради самите нас - прошепна тя и отново се зацелувахме,.. ръцете ми я галеха нежно - А ние имаме много време пред нас,.. от нас зависи всичко,.. Сега да отиваме при родителите си...

На другия ден гостенското продължи в нашата къща, а двете Кати бяха наметнати с еднакви пъстри шалове... мама ги покани на гости в България... Леля Катя само се засмя, поклати глава неопределено,.. сякаш казваше '' Бихме искали, но после ще можем ли да се върнем обратно в Гърция,... или отново в Казахските степи....

        На следващият  ден й написах СМС '' ''Жень, искам да говоря с теб, среща в кафето в  18 часа ..П ''

Тя дойде, малко с уморен вид, или с тъга в очите...с виновно наведена глава...

- Жень, искам да те попитам ... Харесвам те,.. но имаш ли някой друг,.. приятел, любим..

 не искам отново да си губя времето,.. разбираш ме нали...

- Не , Пьотр,.. нямам никой, просто сега моментът не е подходящ,... ще ти се обадя -- ръката й бе върху моята и я галеше нежно....

Мислех си, правилно постъпих нали,.. не исках '' Но, ти не ме попита...аз съм... имам друг '' повтаряне на сериала от Снежана...

Получих СМС след три дни '' Петя, в 18 часа съм у вас..''

Великолепно,...ушите ми пламнаха, като на някой гимназист притиснат в тъмното от по-голямо момиче...Наистина ще е по-интересно отколкото бяхме с родителите си,.. има какво да си кажем.

- Петя, беше много приятна среща с майките ни,... разплакаха се,.. а помниш ли лицата на бащите ни, гледаха в недоумение,..А помниш ли нас самите,... ние като глупачетата от книгите да се целуваме...- през смях припомни Женя

Погледнах я,.. в очите й беше притаена онази женска чувственост за неочаквана близост,.. устните й едва потръпваха... Проявих смелост,.. наведох се и я целунах,...застоях се така...остните се впиха отново... Не смеехме да се пипнем никъде другаде,...гърдите й се повдигаха изпод блузата й...

- Почакай, почакай за момент да се обадя на мама... Маам,няма да се прибера тази вечер,...не, не..у Пьотър съм,.. да, да мам,...ще внимаваме, не се безпокой...- каза тя на един дъх и затвори - И така рицарю мой, твоя съм... Давай да пием,.. ако няма, налей в чашите...

Сгушихме се един до друг,.. разговорът потръгна,.. от звездите из  Млечния път до дълбочината на Мрианската падина...Очите и телата ни говореха друго...

- Ще ти кажа две тайни Петя,... преди няколко дни бях по женски неразположена, разбираш ме нали,..Помниш ли когато пътувахме  заедно в последните месеци,... Харесвах те от по-преди , но не смеех...сложих си спирала,.. ами ако той ме пожелае, а аз не съм готова,.. Не исках да се тровя с противозачатъчни,.. но ти ме приемаше само като фирменна служителка, даже и не забелязваше смущението  ми, когато бяхме само двамата,... държеше се  толкова мило и приятно,.. а, аз така да те желаех...- промълви тя с оная женска искренност ли, нерешителност ли и наведе срамежливо глава

Погалих я, прегърнах през раменете,.. целунах горящото й чело...

- Жень, не се обвинявай,.. и с мен бе същото,.. исках да не мисля за теб,.. да не те нараня с нещо прибързано,.. нали все пак си момиче,...но ми беше приятно да пътувам  с теб....

Целунах отново челото й, после скулите,...нослето, и устните ни отново се намериха...

            През полуотворените транспиранти уличните лампи хвърляха призтачна светлина...

Черните кръгчета около зърната й се открояваха на белотата на гърдите й,.. дишаше на пресекулки

- Петя, не се въздържай за любовта си, казах ти....не съм консервативна, не съм и разкрепостена...

просто нормална млада жена..

            Съботното утро ни завари под завивките,... опипвахме телата си, искрящите ни очи сякаш ни подтикваха...

- Петя, ние нанаситниците за любов трябва да не забравяме близките си, .. бъди мирен малко..

Маам, за пържените филийки, яйцата трябва да са разбити и с колко брашно,... е , разбира се,.. правя закуската...о, мама, не се притеснявай, ще ходим  из Монастираки.. Досвидания.. Обичам ви

- Малка хитруша тии,... от къде ти дойде на ум за филийки и за разходка...

- Петя, иначе мама щеше да звъни през полуяин час,... майки са все пак...А сега в такъв случай си наказан,.. без филийки и разходка...

И се заборичкахме щастливи из леглото...

           Дните и нощите минаваха неусетно,...Бяхме вече като едно цяло, за кратко се напаснахме, разбирахме се само с поглед,,, нямаше недомлъвки между нас...Миришаше сякаш на ново начало, на подранила пролет,.. птичките чуроликаха и се гонеха щастливи,...игликите из двора ми показаха цветчета,... лимонови и портокалови дървета сякаш подраниха с разпуканите ухаещи цветенца...

Върнах се по-рано от работа,, подредих масата, големи, малки чаши и чинии,  свещник с декоративни свещи,..ваза с карамфили...като за прием.

- Петя, има някакъв празник ли,.. не е рожден ден,...- очудено попита тя - Не си ми казвал,,,Нямам никакъв подарък...

Налях мълчаливо вино в чашите, запалих свещите...

И подавайки й чашата с вино..

- Жень, Женя,...искаш ли да се оженя за теб,... Харесвам те

Настъпи сякак неловко мълчание

- Пьотр, Петя,... шегуваш ли се.. аз... ти - запелтечи тя - Смяташ ли, че - очите й се напълниха с радостни сълзи - Не съм очаквала,.. Аз те харесвам, обичам те,.. радвам се , че и ти.. Миличкият ми той,.. най-накрая си признахме...

Надянах на пръстчето й златно пръстенче с червено камъче,... Женя цялата засия///

На другият ден  се представихме на родителите й

- Тьотя Катя, дядя Сема,...ние с Женя решихме да се оженим... Какво ще кажете вие..- изрецитирах

Поглднах Женя, свела глава, чупи пръсти в очакване...

- Ами деца, щом се харесвате, ние не сме против - очите им се навлажниха от щастие

- Петя, бъди щастлив с Женя,..Женя бъди щастлива в Пьотр, бъдете щастливи деца мои- с треперящ глас ни благослови леля Катя...

А  Женя беше малко притеснена за границите, смеех се , ами от какво се притесняваш, ти имаш Гръцки документи, нали си родена в Елада,...

Посетихме двамата  и нашите в България,... радост голяма, подаръци, благи приказки и пожелания

            Животът потръгна....

.............следва продължение..........