... Събуди се преди 8. Не беше мигнала, плачовете и кавгите в главата й я стряскаха и се будеше през 20 мин! Всеки път щом се унесеше виждаше нещо страшно и не смееше да затвори очи... Стана и си направи кафе. Мислеше си за днешната среща! Беше я страх да отиде там... Щом се качи в колата спомените нахлуха в главата й. Преди повече от 5 години, когато беше едва 3-ти клас... беше ходила на такова място! Спомените не бяха красиви... Сградата беше окаяна, коридорите бяха тесни и мръсни, а хората, седящи на скъсаните столове, бяха тъжни, плачещи... Въздухът беше гаден, тежък... спомняше си прашната стая, ужасното легло със скъсани чаршафи... системите и натрапващата се неприятна миризма... Очите й се насълзиха, в този момент колата спря и трябваше да слезе... Сърцето й заби бързо, нещо в гърдите й се сви... Сградата не беше същата, мястото беше друго... Приличаше на 4 звезден хотел! Можеше да се огледа в стъклените стени... вратите се отвориха сами и тя влезе... Мирише приятно, подът беше лъскав и чист, столовете бяха нови, кожени и модерни, чакалните и кафето бяха като в хотел на Златните... Тя гледаше с интерес и попиваше всичко видяно! Хората бяха усмихнати, коридорите големи и хубави, а персоналът приятен и любезен! Стаите бяха приятни, чисти чаршафи, цветя, миришеше приятно... Беше различно! Беше по-добро! Изведнъж притесненията й изчезнаха.....

 Тръгна си умислена! През целия път въпросите се бутаха в главата й! Мислеше ли какво плаща човек, за да получи най-доброто... А ако отново беше попаднала в онази сграда... от преди години!? Колко ли хора са имали шанса да отидат в лъскавата сграда? Да получват добри грижи? Защо най-доброто беше въпрос на пари или късмет?... Не успя да си отговори на нито един въпрос... а те бяха още хиляди! Единственото, което можеше... беше да се помоли и да благодари на Бог за шанса, за късмета...

 Прибра се, наля си чаша кафе и се вгледа през прозореца.... После бавно пристъпи към ежедневните си задължения... 


Мигличка - (запазени прав஧)