Вървейки по улицата пуста, погълната от мисли и проблеми чух детски глас да ми говори. Едно дете тичаше след мен и викаше: ´´ Како, чакай! Искам нещо да те питам!´´. Тогава спрях и го изчаках, а докато бягаше към мен виждах едно малко момиченце със дълги руси коси и прекрасни сини очи. Очите му гледаха ядно, изпиваха ме с поглед. Тогава то изрече: ´´ Какичко, кажи ми защо и аз нямам майка като всички, защо ме е изоставила? Толкова ли сам лоша кажи!´´ о немях и сълзите ми потекоха, та то бе толкова крехко, толкова малка, как да и обясня! Прегърнах я силно, избърсах сълзите и и казах , че е много красиво дете и че и тя също си има майка като всички , която никога не е виждала , но за да те остави може би не е живяла добре, но ти не си виновна, нито пък лоша, ти си просто малко дете! В този момент сърцето ми като че се разкъса на хиляди парчета сърце не ми даде да се обърна и да го оставя само на улицата парцалива, обърнах се и протегнах рака към момиченцето, а то я стисна силно с двете с ...