- Представям ви - каза Сержант пред новите попълнения. - Нашите нови инструктори: ефр. Гар Ван, ефр. Черната Пантера Ра, ефр. Ко Та Рак, ефр. Но Щен Вълк, ефр. Мрънкалото и ефр. Сянка. А сега си починете, защото от утре се заемаме сериозно с обучението ви. Свободни сте!!! - изрева накрая сержантът.
...
- Такааа - проточи ефрейтор Верг. - Време е да ти обясним йерархията тук. - зад него четиримата други ефрейтори изпукаха кокалчета, вратове и направиха разни други заплашителни жестове.
- Хъм - изсумтя Гар Ван и изчетка няколко невидими прашинки от чисто новите си ефрейторски нашивки. - Запозната съм...
- Ааа, тези ли? - прекъсна я Верг. - Те не са от особено значение.
- Ясно - отсечено кимна сенчестата. - Предупреждавам те, че това ще доведе до големи неприятности.
- Ха - изсмя се Верг.
- Ха ха ха - пригласиха му приятелите му.
- Нека ти обясня какво означават "големи неприятности" - с мила усмивка каза Гар Ван. - Ще те ударя в лицето и ще ти избия зъбите...

Ефрейтор Фи Тил завари ефрейтор Сянка да се подпира на вратата на общото помещение за почивка и да яде банан.
- Здрасти - махна с ръка той. - Какво правиш?
- Закусвам - отговори сянката веднага щом преглътна.
- Искам да те питам какво стана на състезанието?
- Загубихме... което значи, че спечелихме - сви рамене Сянка, а след миг-два се намръщи: - Или май беше обратното?
ТУП - чу се приглушен тропот отзад вратата.
- Чу ли това? - озадачено се ослуша Фи Тил.
- Не - отново сви рамене сянката. ТРЯС! - И това също не го чух...
- Ахам - кимна другият.- Дай един банан! - и също се облегна на вратата.
...
- Въпреки новият ви статус - каза с напълно нормален тон Сержант. - Обучението ви продължава. Днешното упражнение - махна към близкия пулсат той. - Е на тема катерене и пълзене. Трябва да се качите по това дърво, да пропълзите по онези преплетени клони до съседното и там да слезете. Ясно? Започвайте!!! - изрева сержантът.
- Бях се притеснила, че е забравил как се вика по сержантски - сви рамене Черната Пантера Ра.
- Знаех си, че трябваше да си взема каскатаааа - сгуши глава в раменете си Но Щен Вълк.
Малко по-късно:
- Ааааа - разнесе се викът на вълка, когато се изсули от клоните-мостче и после едно звучно ПЛЬОС, щом се пльосна в омекотяващата обезопасителна кал отдолу.
- Знаеш какво казват - клекна до Но ефрейтор Верг. - Вълкът не пада по-далеч от дървото.
- Пппппп - изплю струя кална вода Но Щен Вълк... точно във физиономията на дразнещият го човек.
- Блях!!! - недоволно възкликна ефрейторът. - Гадост!!!
- Всичко е добре - сви рамене Гар Ван. - Щом свърши странно...
...
- Тази вечер ефрейторският състав ще спи на палатки - каза Сержант. - С оглед на сплотяването на командния състав.
Малко по-късно:
- Не мога да повярвам - измърмори под нос ефрейтор Верг. - Защо съм в една палатка с този?!
Доста по-късно:
- Хър фиу... хър фиу... хър ауу фиу... - сладко похъркваше Но Щен Вълк и после пак: - Хър фиу... хър фиу... - и така нататък.
- Ох! - въздъхна Верг и захлупи главата си с възглавницата. - Ужас!!!
И така цяла нощ... А на сутринта в столовата:
- Добро утро - поздрави отдельонните си командири Сержант. - Как спахте?
- Горе-долу добре - сви рамене вълкът. - Макар че ефрейтор Верг малко хъркаше...
- Аааррр!!! - невъздържано изрева Верг, който имаше тъмни кръгове под очите. - Ще го удуша този!!! - и хукна да изпълнява заканата си.
- Аааа! - писна Но Щен Вълк и търти да бяга от ужасяващото създание с кървясъли очи, което го гонеше. - Какво толкова казах?!
...
- Днешното занятие - обърна се към новобранците Фи Тил. - Е на тема равновесие. - и кимвайки към тренировъчната греда помоли асистента си: - Ефрейтор Ко Та Рак, ще демонстрираш ли, моля?
- С удоволствие - ухили се котакът и изприпка по гредата. - Ето така се прави.
- Въпроси? - попита Фи Тил.
- Да - вдигна ръка един от подопечните му. - Обаче той е котка, а ние - хора, мисля, че има известна разлика.
- Правилно - кимна ефрейторът. - И аз ще демонстрирам... ъъъ... Ко?
- Не ми обръщай... мияуу... внимание - намести се по-удобно на рамото му Ко Та Рак.
- Хъм - примирено изхъмка Фи Тил. - Каквото не можеш да промениш, трябва да го изтърпиш... - след тези думи той не по-малко пъргаво от котака изтича по гредата. - Ето така се прави...
...
- Ко, какво е това? - попита приятеля си Но Щен Вълк.
- Това е схемата на занятието, което двамата трябва да проведем днес - отговори му котакът.
- Хъм - замислено се почеса зад ухото вълкът, след като няколко минути изучава скицата. - Нищо не мога да разбера.
- Спокойно - небрежно махна с лапа Ко Та Рак. - И аз нищо не разбирам, обаче имам едно предимство.
- Какво? - повдигна вежда Но.
- Имам предимството на опита - сви рамене Ко. - Нищо не разбирам, но от по-дълго време...
- Ахам - кимна Но Щен Вълк, а после се провикна през рамо: - Гар Вааан, би ли дошла за момент...?