zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
75 3598
31.10.2015 г., 22:16 ч.

Ежедневие 

  Проза » Други
889 0 3

Натоварване +9g. Очите потъват в черепа. Състарен. Фигурите следват една след друга. Небето се сгромолясва върху ми.  
Сърцето е в такт с машината. Не мисля за нищо. Поглеждам уредите. В нормата. Последна фигура. Програмата е изпълнена. Отдъхвам. Ликувам. Моето момиче издържа. Романтика.
Там долу на земята чакат жени.  Вслушват се.  Познават ни.
Не виждам нищо. Мокър съм до под езика. Земята. 
Един от нас не се завърна. Тичам като обезумял към джипа.  
След половин час сме на мястото. Яма. Поглъща.
  - Полковник, тече кръв от очите Ви! - ...
...
Взирам се в небето. Звездите мигат.  Тихо е.
Чувам самотно хлипане на жена. Жените ни чакат...
...
Небето взе своето.  


Виктор Димитров

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??