Пристигнахме във вилата. Противно на очакванията ми, никой не попита повече носим ли си мобилните,лаптопи, за всеобщо учудване имаше табела с  паролата за интернет, само се спогледахме и мълчаливо сочехме с очи '' Видя ли има интернет ''.

Предвидливо изключих моите, не заради съблазън, ами се бяхме харесали с едно момиче, обичахме се от месец и й съобщих, че ще отсъствам служебно и да не ме търси, и аз няма да я търся. Тя се разплака, само дето не каза простак или бременна съм в третия месец. Извадих батерията на мобилния и я скрих под кората на чантата си, за по-сигурно напъхах комутатора си в чифт чорапи и го сложих в другия край на чантата.

Оставихме момичетата да си избират стаи. Нямах претенции и към момчетата, стаите във вилата ли, хотел ли, единтично обзаведени, без радио и телевизор, но с баня , тоалетна и тераска към зелена площ, няколко палми и дървета, храсти и започва гората. Малко разнообразие, само пясък и море, да му омръзне на човек. Съседи или съседки, много важно, важното е да не хъркат, а Мина чак на другия край на коридора се скрила, много важно, нали тя каза, че отдавна сме никои. Ами ще си водя дневник, дали и Робинзон Крузо си е водил дневник или само е дялкал с ножа чертичка за отминалия ден. А този Петкан,... е хайде бе, в ония времена всички са били мъже.

                 Сутрин. Тихо и спокойно. Отворих хладилника в кухнята, охо има всичко. Но не е джентълментско да си правя закуска и да ям сам . Ще ги изненадам с яйца на очи. Подредих прибори на масата, готов с яйцата, доматите измити, хляба нарязан и намазани филийки с масло и конфитюр, пълна каничка прясно сварено кафе. Да заповядат гладните.

Първа се дотътри  Васа с големите очи, подскачащи макар и гладни.

- Петро, много си ранобуден - констатира тя - Има ли нещо за ядене

- Готов съм Васа, да ти сервирам ли или да чакаме и другите

И докато тя го измисли пристигнаха и останалите.

- Закуската днес е - започнах хумористично да изреждам менюто и поднасям чинийките.

Беше ми забавно, уж жени ще стават, домакини, а си мислеха че са в закусвалня. Дали съм го направил много вкусно или бяха огладняли, но повторихме с намазаните филийки с масло и конфитюр. Сироп, вода, кафе, кой каквото иска.

Раздигнах,измих посудата и през вратата гледам да се въртят по пясъка, газят из водата, не знаят къде да си сложат ръцете, няма клавиатура, няма екрана да се звериш или да пишеш съобщения по мобилния. Засмях се, аз поне си имах занимание, да измия и разтребя масата, да допълня шишетата за студена вода.

Слънцето вече напичаше. Лежахме и мълчахме под чадърите, аз даже и придрямах. Безмълвно всеки отива до фонтанката със студена вода, пийне глътка, поразхлади се, наплиска си лицето или  отсипе в чаша студена вода и обратно под чадъра. Така сме закусили, че мързелът се е вселил навсякъде по нас и не мърдаме от сянката.

- Какво ще кажете за кроасан и фрапе, като за следобедна закуска, видях, че в кухнята има - предложих

- Добра идея, но иска реализация - констатира някой

- Хайде Петро да вървим да ги приготвим, но още от сега ви казвам, няма глико, няма без захар, всичко е метрио, поравно кафе и захар, ясна ли съм - смееше се Васа

Вървях зад нея, поклащаше се на едрите си бедра, банския й впит отзад, какво ли пази.

10 кроасана в торбичка, 10 в картонени чаши кафе, захар, бучки лед, сламка. Едрите й очи бяха на сантиметри от мен, ако пусна кубче лед там между гънките, вероятно само пара ще излезе, ще прескочи едно агрегатно състояние. 

На Васа  сякаш й стана приятно, че я наблюдавам. Е и в офиса сме били така наблизо един до друг, но дрехите те карат да си фантазираш какво има под тях, а сега няма скрито покрито.

С възторг бяхме посрещнати от другите, засмукаха кафето и загризаха кроасаните, сякаш по-сладки не бяхме срещали досега. Минах и грижливо събрах в торбичката вече празните чаши, станиолите. На никой не му направи впечатление.

Ами като имат прислуги в къщи, какво им трябва за боклука. Денят беше все едно изцяло мой, а за вечеря измайсторих сандвич и по една бира. Беше вече по нощите, погледнах доброволните отшелници, притворили очи, пръстите им помръдваха все едно са на клавиатурата. Две от момичетата тихичко си шепнеха нещо и кимаха с глави. Мина мечтаеше нещо загледана в звездното небе.

- Ей, искате ли утре да направим сутришно плуване, ей така без горнища и без това тук няма външни хора - предложи Васа - И после ще приготвим нещо за закуска. Хайде в 6 часа сутринта да сме във водата , а.

Одобрително всички вдигнахме ръка, прието.

В 6 без нещо отварям вратата на стаята си, от съседната врата изкача Васа по бански и тениска.

- Но ние съседи ли сме, гледай ти, а аз се чудя кой е до мен в последната стая. Да вървим, другите сигурно спят, едва ли ще дойдат.

 На брега тя поспря за миг, сръчно свали тениската си и се обърна към мен. Очите й ме гледаха любопитно, бели по краищата си, кафявите й зърна бяха настръхнали.

- Аз съм готова, влизаме ли

Наскачахме един след друг. Топлата приятна вода обгърна телата ни. Плувахме успоредно на брега, все още не бяхме влизали с лодката по-навътре един вид да видим каква е дълбочината, има ли камъни.

После се запръскахме, гмуркахме се. Едрите й гърди се показваха над водата, после се потапяха с леки вълнички около тях, усмихваше ми се приятелски, беше шеметно преживяване.

- Да се пребираме ли, искаш ли да ти помогна за закуската. Не казвай никому, че само двамата сме били  на сутришното къпане - наведе тя виновно глава - Не съм провокаторка, но исках всички да се отпуснем, да свикнем един с друг.

 След 20 минути изкъпани, облечени, вече творяхме закуската. Поглеждахме се мълчаливо, само помръдвахме устни като за въздушна целувка . Изгладнели, всички се бяхме събрали около масата, веселие, глъчка, рядко някой да  ползва прибори, с пръсти беше по-сладко. Устните ни лъщяха от палачинките и артистично изсмуквахме нацапаните  си пръсти със сладко. Ау, къде отиде  офисната сдържаност, с преметнати крака, или по-точно всеки седнал както му е удобно, е нали имаше бански за прикритие.

Вкупом се завтекохме под чадърите. А след малко престрашилите се, сигурно храната вече се е смелила, наскачаха във водата. Врява, пръскане с вода, скришно попипване по краката  или ханша на близкостоящите .

Бяхме като деца. На никого не му беше до лаптопи, мобилни, играта ни завладя. Гмурнах се към  Васа. Изненада, изскочих пред Анастасия, защо ли й казваха галено Соня, нерде Ямбол, нерде Стамбун. Тя учудено ме изгледа, премига, напръска лицето си с вода, засмя се и ме  запръска през смях. Десет човека,  а вдигахме врява като на детски лагер.

Вечерите  жалко, че никой не свиреше на китара или да пее, ами малко музикални инвалиди сме се събрали, но си разказвахме минали случки из офиса или дочуто из Атина.

Предстоеше ни отново дълга самотна нощ, без мобилни, интернет , ютуб и други. Седях на тераската вторачен в тъмната гора пред мен, сигурно е пълно с дъбнещи хишници, си мислех, хайде може и да няма соколи, но бухали и кукумявки има.

Почукване по преградата между балконите от армирано стъкло, прекъсна размишленията ми. Не кой може да е, ами  Васа, нали установихме, че сме съседи. Почуках в отговор.

- И ти ли не спиш - попита тя шепнешком

- Да бях се загледал в гората отсреща- отговорих тихичко

- Не ти ли се струва, че сгрешихме с това нещо, да се самоизмъчваме без световна комуникация. Ами ние и без това се знаем от работата каква стока сме, какво повече...

Бяхме опряли  рамена, дланите си също,  само че през стъклото-преграда и мърморихме тихичко.  

- Искаш ли да дойда при теб, умръзна ми сама. Ще ме приемеш ли ...

Мислех си, ако откажа излагам се като мъж и колега, ако я приема , поредната надежда, че може  да излезе нещо по-сериозно, така де годинките се търкалят напред.

- Да, как мога да откажа, и на мен ми омръзна сам, заповядай, отключено е - смотоулевих несигурно.

Поканих я, не е ли опасна игра, нали уж имах вече сериозна приятелка, е не сме си обещавали чак такава честност, но това като изневяра ли е да приема друга жена. Дървен философ съм станал.

Васа влезе, както се казва с едни гърди напред, с опъната тениска, къси панталонки, и чаровна.

Из офиса може и да съм облизвал устни след нея, като се  закачаше с всички ни, да ни потупа по рамо или пощипне по бузките. Беше се чуло само, че е дъщеря на по-богати гърци и като всички гъркини търси приятел или мъж от нейното обкръжение. А аз въздишах, защото не бях един от това обкръжение.

следва.....