7.06.2019 г., 15:24

Екзистенциално под въпрос

1.1K 1 1
1 мин за четене

Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник. Погледът му е красноречив - не ме иска на тази пейка. Взимам прекалено много място с цялата лилава пяна на съзнанието ми. Намествам се нервно. Няма достатъчно място за двама ни. Поне според него. 
     Решавам да игнорирам инвазията в окултната ми територия и откъсвам поглед от бойното поле. Колко още ще се бави кораба ми? Долавям как някой диша като развълнувано куче и започвам издирване на източника. И за огромно съжаление, отново на територията на личното ми пространство, го намирам. Мустакат дядо с почти физически невъзможна фигура на гайда, курнишони със змийска окраска за крака и разкопчана хавайска ризка, чийто две страни приличат на синьо-зелени скали, разкриващи дивен пейзаж на Ван Гог - "Водопад от косми". Фината романтичност на подарената ми от Светия дух гледка ме кара да съм благодарна за неспособността на немощното ми зрение да вижда детайли. Но за съжаление това не винаги ме спасява - забелязвам намигването и въздушната целувка на краставичния господин - поздрав от висините на Хавай специално за мен. 
    - Мисля, че няма нищо по-артистично от това да виждаш хората истински. - казва една баба на друга баба в северозападната част на космическата чакалня. 
      Така е. Колко е артистично само да водя ежедневна война на няколко фронта за личното си пространство от лилава пяна. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • “Качеството на коментарите е важно за Вашия рейтинг...” - така пише тук, преди за започнеш да пишеш коментар. Лилавата пяна на дните как се коментира обаче? Откачено е някак, все пак не сме на футболен мач...
    Благодаря!
    Имах нужда...днес.

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...