Обичам да вали. Дъждът отмива наслоенията на егото, лошите чувства, пренебрегнатата обич.
Студът ме гали по бузите, а дъждовните капки играят на криеница.
Можех ли да избягам от бащиния гняв? Той се изсипа върху чувствителната ми душа като тежка, каменна плоча.
Беше разбрал, че обичам Илко, а за баща ми всяко момче е бъдещ егоист и използвач.
Щях да навърша пълнолетие през септември. Видял ни един приятел на татко, познал ме, докладвал му.
Когато се прибрах към 23 часа, той ме чакаше в хола, пиеше бира и гледаше телевизия.
-О, Ели, моето момиче, прибра ли се? Къде ходиш нощно време? Ела, ела, да си поговорим…
-Тате, здравей, с Алекс писахме домашни, изпрати ме, знаеш как е…-измрънках.
-Знам, дете, знам добре, ела де, за малко само- прикътка ме баща ми- Другите легнаха и брат ти и майка ти, тя след нощна смяна, цял ден на крака…
-Да, тате-наместих се малко притеснено до него-Много работи!
-Тя, работи, но ти какво правиш? Как ти минава времето след училище? Брат ти е едва в пети клас….
- ...