Омръзна ми тази работа с продажба на бижута и се оглеждах в сайтовете за нещо ново, но нищо не излизаше за сега, затова исках или не отключих витрината и после влязох в магазина. Не бях пил кафе и главата ми беше разбъркана от снощи. Ах, тази Сюзан…лудувахме до малките часове с нея… Май уиски, текила , бира и секс… не беше добра комбинация и сега някакви чукове ме удряха с все сила в мозъка. Главата ми кънтеше и ми идваше да убия някой. Извадих два аспирина и ги схрусках наведнъж. Щеше да е гаден ден. Умирах за сън. После пуснах машината, която заскрибуца докато тръгнат струйките на ароматното кафе. Тогава чух, че камбанката звънна и някой влизаше в магазина.
Познатото чувство на досада ме изпълваше всеки път, когато разглезени богати жени влизаха в магазина и започваха да капризничат. Ето и тази - изглежда типична кучка, крачи и влиза със замах, развява копринени панталони, а широкополата и капела е накривена на една страна. Такива смятат,че са господари на света и са стиснали господ за шлифера. Жената изглеждаше, че е около тридесет, с чудни карминови устни, но много нацупени, зеленикави като водорасли очи и тъмна коса. Шик е, но гледа мрачно, сякаш и тя е препила като мен с текила снощи. Но какво да се прави, трябва да я изтърпя. Аз сложих най-обаятелната си усмивка и я задействувах чаровно:
- Добре дошли! Аз съм Том Уайт и ще се радвам да Ви покажа най-новите шедьоври в колекцията ни. Първо ми кажете търсите, мис..ъъъ?
- Аз съм мисис Ризинг, Емили Ризинг….не съм мис…- изкиска се момичето - И се надявам да сте чули за съпруга ми Джон Ризинг.
Гледах я с почуда. Нищо не ми говореше името Ризинг, нещо еврейско звучеше, но бързо се окопитих и закимах с глава. Явно е от новите мултимилионери, които растяха като гъби в Ел Ей. Очите и се спряха върху моите. Гледаше ме нахално, после погледът и се плъзна по стройното ми тяло и напращялите ми бицепси, които бях оформил с много труд и тренировки. Явно остана доволна от тази гледка, защото нацупената и уста се разтегли в хубава усмивка с два реда ослепително бели зъби.
- Покажете ми най-новата си колекция. Не търся нещо определено.
Тази е бъкана с пари и трябва да и продам нещо. Мислех си и професионално взех да отварям кутии с бижута. Те искряха , шлифовани и прекрасни върху червено и черно кадифе, отразяваха слънчевите лъчи в диаманти, рубини, сапфири и изумруди. Бъбрех и давах информация за камъните, когато тя ме спря и каза да млъкна.
Почувствах се неловко като някое досадно дрънкало, но затворих уста. Стиснах устни ядосано. Взе да ми кипи, но започнах да броя наум…едно, две, три ……двайсет…
Момичето слагаше пръстените по ръцете си, пробваше обици и после ми посочи една огърлица. Аз я извадих от кутията, тя се обърна с гръб към мен и вдигна косите си. Лъхна ме аромат на океан. Свежо и замайващо. Сложих я на врата и и с треперещи ръце я закопчах. Тя се обърна и закачливо ме попита:
- Как изглеждам?
Тя изглеждаше супер. Смарагдите зеленееха в унисон с очите и.
-Тези бижута са направени само за Вас. Изглеждате поразително - успях да кажа.
- Благодаря. Ще ги взема. Ще си направя сама подарък. Днес ми е рожденият ден. Джон пак липсва.
Тя измъкна чековата си книжка и небрежно написа една тлъста сума, после го подписа със ситни заврънтулки и ми го подаде.
-Може ли да ми донесете колекцията в 20ч довечера?
За такава комисионна от продажбата дето щях да ударя, бях готов да занеса колекцията и на луната ако трябва.
-Да мисис Ризинг. С удоволствие.
Тя се надигна на пръсти до ухото ми и тихичко ми прошепна адреса. Пак този аромат на океан… Нещо тайнствено витаеше около нея, примамващо и непредсказуемо.
-Благодаря Ви, Том Уайт. Може да ми казвате Емили…
После звънна смехът и. Смях на млада, красива жена, дръзка и богата. Първоначалното ми предположение, че е кучка окончателно се затвърди, но май е от смелите кучки...
Емили Ризинг се врътна и излезе. Токчетата и още кънтяха в главата ми, когато една мисъл бърза като мълния ми светна…
Следва…
© T.Т. Всички права запазени