3.10.2017 г., 11:13 ч.

 "Ерекция" към щастието - глава IV 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
808 0 5
Произведение от няколко части « към първа част
6 мин за четене

"Ерекция" към щастието...

 

Глава IV


   Видеозвънецът ме събуди, като на дисплея се виждаха огромните очила на Черноморски. Погледнах часовника си. Беше малко след 9 ч. Оперативката ни винаги е в 8, като аз обикновено съм станал 2-3 часа по-рано. 
- Антонов, яко парти а? Как се наковах човечееее, направо не знам на кой свят се намирам!.. Доволно се изсмя той, но болката в главата му явно бе силна, защото имах усещането, че рамките на очилата му пращят, огъвайки се от мъчната му гримаса...
- Да, Злати! Хубаво се разтоварихме, а аз защо така се успах не ми е ясно?.. Естествено, че знаех отговора но самодоволно се усмихнах.
- Защо ли? Намигна ми с голямото си око той, и продължи:
- Леле да знаеш тая от техническият кви големи цици имааа? Направо да се заровиш там завинаги! И май доста си пада по мен...
- Ееее, Черноморски ти беше диджеят снощи! Най-важният на партито!.. Умея да карам хората да се чувстват специални. Става ми хубаво. Черноморски отново размърда очилата си от усмивката до уши. Понякога ми прилича на онзи от шоуто на Слави дето вика: "А бе, къде е батко?" Само, че е висок и слаб. В лице обаче са почти близнаци.
- Да тръгваме колега, че Войводов нещо е крив. Не съм го виждал такъв. Или го цепи черупката, или факта, че Близнакова не му пусна! Ха-ха..
- Капитана и Близнакова? Шегуваш се нали? Войводов е моногамен като вълк! Слуша мръсните истории на Бусерски, но до там! Хайде, идвам до 5 минути!... Чероморски видимо доволен, че ми е споделил тази тайна, с леки фънки-движения и походка, както и имитиране на скреч тръгна към залата, където явно цареше някакво напрежение... 
Елина обясняваше с ядосан тон нещо на Бусерски, а Войводов гледаше право към Близнакова, която непривично за нея, бе свела погледа си, като наказана ученичка...
- Добро утро! Извинявам се за закъснението!.. Никой не ме отрази, освен очите на Пелинова, които се усмихнаха на моя поглед. Мислех да кажа два-три бързи лафа, за да разведря обстановката, но реших, че вероятността да ме изгледат с досадното: "Не ни е до шеги" е голяма и се засмях на ум. Близнакова се наливаше с кафе от някаква голяма чаша с логото на "Ерекция", което за миг ме замисли дали всъщност Войводов е направил опит за отпускане на такелажа по своята мачта? Изхилих се супер подигравателно отново на ум и се заслушах в речта на Елина. На всеки от нас по различен начин се бе отразила миналата вечер и нямаше нито един съсредоточен в това, което говореше Пелинова. От своя страна тя даваше всичко от себе си и вкарваше методи от психологията, които разпознах понеже имам приятел, който практикува и знаех някои характерни похвати за съсредоточаване на вниманието... Толкова е красива... Отново стилно облечена и сияеща. Всъщност аз единствен давах вид, че я слушам, но истината беше, че бях в обятията и, облизвах се като ягодник, за да си припомня вкуса на устните и. Изобщо, разхождах очите си по тялото и, и я събличах... Предполагам го бе забелязала, защото се обърна към мен, направи пауза и каза:
- И сега скъпи колеги идва момента, Антонов да ни осветли до къде е стигал с дневника си, защото от МИЩ изпратиха искане за доклад.
- Всички знаете, че процесът на работа тук е верижен и дори един от нас да не свърши навреме задълженията си означава, че всички останали се бавим със задачите ни, поставени от министерството...
Стори ми се заядлива, но като се замисля беше напълно права. Бях я забатачил доста. Като цяло съм отговорен човек, но така и не можах да се възприема като стар космически корабен вълк, който описва живота на глутницата... Та аз самият бях изцяло обсебен от мисълта за Елина. Никога не съм имал проблем с излизането от подобни ситуации, и обърнах в атака. Понякога тя е най-добрата защита.
- Така.. Нека първо да кажа, че писането на дневника, особено преди доклад към МИЩ изисква доклад към мен от Капитана и заедно с него да оформим точка по точка случващото се тук!
- Второ! След последвалият удар с метеорит, имам проблем с хардуера и някои от файловете ми са невъзстановяеми. Добата новина е, че имам backup, който от своя страна е криптиран с цел сигурност и отнема доста време, за да се разчете и аранжира за ползване в докладите! Излъгах, като само Бусерски го разбра и ехидно ми се усмихна. Войводов се навъси и в недолюбеното му его с хвърлените от мен камъни в градината му подхвърли с укоряваща тежест:
- Антонов, аз съм запознат със всичко, което се изисква от мен и то е навигацията на кораба и опита ми в подчинението на специалисти, за да сплотим усилията си в една толкова важна мисия! Това включва безрезервното ми доверие към всички ви, като за разлика от вас, аз съм единственият с многогодишен опит в подобни начинания! Усещам обаче, че нещо куца! Не обвинявам никой все още, но след анализа на доклада ми от министерството, който се бави ще обсъдим сериозността на работата и ще взема кардинални решения! Това е засега! Всички по местата си, и моля, по отговорно! Не сме на кръжок!... Не бях чувал Войводов да е толкова сериозен. Какво нещо е да не ти пусне жена... Близнакова все пак реши, че тя ще сложи край на тази беседа и с прегракналият си глас от препиване подхвърли:
- Мисля, че някои от нас се ползват с повече привилегии и отношението към тях от ваша страна, Капитане отслабва обсъжданата досега отговорност в тях! Извинявам се, че се намесвам, но за ръководител с такъв опит, мисля че би трябвало да не се поддавате на лични емоции!...
Войводов се зачерви и двойната му брадичка сякаш се изду. Представих си наперен ядосан пуяк, който със ситни крачки заплашително отива към женската с цел да я заплоди. 
- Близнакова, каквото имах да кажа, казах! Ако имате въпроси извън задачите си, заповядайте при мен в командната зала, където ще работя и заради вас! И да уточня! След като вие самата свършите работата си за деня! 
Астроложката присви очи, фръцна се и погледна към Бусерски за малко визуална подкрепа, но единственото с което той отреагира беше една изкривена уста и повдигане на раменете... Тегав ден. Очакваше се. Елина дойде при мен и наистина за пръв път работихме цял час заедно, като тя старателно запазваше всяка информация от мен на свръх-модерният си таблет, който приличаше на художническа палитра. След като приключихме дадох отчет на Войводов като той дори не вдигна очи навигационния пулт. Тъкмо се обръщах, за да си тръгна и той почти изквича:
- Най-после! Ето я! Вижте! Близо сме! Вероятно утре ще навлезем в орбитата и. Господи, не мога да повярвам!... Всички се ококориха и дотърчаха при нас.. Нямаше нищо впечатляващо за гледане. Мъглявини, комети, спътници и планетата Фарс. Открояваше се единствено с формата си. Не знам дали само аз го забелязах, но на мен ми приличаше на огромна вагина. Няколкото кратера в средата един под друг наподобяваха линия която приличаше на отвор... Каква ирония? Нашият космически фалос ще акостира живот и здраве в лоното на това непознато тяло. Вероятно след това проникване в следствие на оргазмът ще изригнат вулкани от щастие, към което сме се упътили!.. Черноморски беше не по-малко развълнуван. Предстоеше му вълнуваща изследователска дейност. Близнакова гледаше като армаганско пиле, най-после видяла истинска планета и се чудеше какво ли ще е влиянието и върху зодията! Бусерски вече издайнически потриваше ръце в очакване на репортажа на живота си, а аз и Елина се споглеждахме като в последният момент всеки от нас избягваше очите на другия. Прииска ми се да я целуна. После рязко ми се допуши. Не бях палил цигара от случката в стаята за отдих...

 

                                                           to be continued....

01.10.2017
Danny Diester

» следваща част...

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??