Есен
Есента пристъпи бавно, боязливо. Беше още дете, облечено в пъстра нощничка на цветя и мечета. Повдигна се на пръсти да надникне през прозореца на лятото. Дъхът й подлуди перденцата. Те се отскубнаха и полетяха заедно с няколко изсъхнали листа, паднали от липите. Брезичките им изпратиха стотици семенца за компания. Есента сви устни и издуха северен вятър. Листата се завъртяха в сложни пируети високо под небето. Ставаха все повече и повече. Севернякът опърли гората, близна челото й и тя цяла поруменя и прежълтя. Есента вече беше пораснала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ели Лозанова Всички права запазени
