Есен
ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгръща с длани заоблените лица на узрелите ябълки, които изпращат слънцето с усмивка и с очакване за нови срещи и за нови приключения. Лъчите целуват с устни гладките зачервени бузи на плодовете, под погледа на ревнивия вечерник, слязъл от Балкана и галещ всичко с дъха си. И е трудно да се разбере в дълбоката тишина, под есенното небе, слънцето ли ухажва плодовете, или те него. Едно обаче е ясно от погледа на билата на вечерните хълмове, че планината е доволна и се радва на такава близост, на такива топли отношения. Дори реката е доволна, защото е хванала с ленивата си вода отражението на гримирания от залеза облак и бълбука в бързеите с разпененото си щастие. Аз виждам как животът си тече край мен, през мен, щастливо, в лъчезарието на този хубав залез и върши мълчаливо своето поредно чудо.
ЛИСТОПАДЪТ
Листопадът кръжи около селото, като гладна лисица. Рижата му опашка се мята между буците в преораното стърнище и дебне да се вмъкне в гората и храстите наоколо, в които още лятото се разпорежда.
Как завижда само в този миг на вятъра, който има достъп до примамливите листа и може да играе по цял ден с тях, да пее и танцува. А той трябва търпеливо да чака своя ред. Щом неговият час удари, тогава, ех, тогава ще може да прегърне и целуне всяко едно листенце, да го завърти във вихрен танц. И така прегърнати, ще капнат на изстиващата вече земя. С плахи стъпки и с плувнала в очите тъга по чезнещата синева на небето ще се придвижат в новото си измерение.
Само едно не може да разбере листопадът, макар че от толкова години насам се опитва: дали дърветата тъгуват за съблечените от него празнични дрехи, или се радват, че им е олекнало? Но тъжна загуба ли е това, щом в бъдещето ги очаква нова, още по-красива дреха?
Кръжи листопадът, червена лисица, край моето родно село и чака реда си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Хаджидимитров Всички права запазени
