Фейсбук (3-та част)

                         фентъзи, фантастика



     Провираха се през гъсти храсталаци, опасли пътеката около рова. От време на време поглеждаха към мостовете и входовете на замъка - вратите бяха зейнали страховито, сякаш готови за дълго чакани гости.  Нямаше нито възвишения, нито буренясали места, нито канализационни шахти, през които да може да се влезе. Замъкът бе отлично укрепен и охраняван.
    - Чакай малко, ние имаме магии - прошепна Роджър.
    - Какви магии?
    - Онези, които взехме от бараката! Могат да ни направят невидими за една минута!
    - Наистина ли?
    - Само че трябва да действаме бързо и прецизно!    
    - А къде са те? Магиите.
    - В нас са. Когато щракнем два пъти с пръстите на дясната ръка, те ще се задействат.
    - Разбирам.
    - Ще виждаме трудно, защото слънчевите лъчи ще преминат през невидимите ни очи. Също така нито ти ще ме виждаш, нито аз теб. Когато влезеш в замъка, отиваш в първото скришно място, което ти попадне пред очите. Може би известно време ще действаме сами, поне докато се открием. И знай, че имаме още два живота.
    - Нали пак мога да вляза, в случай, че ме убият?
    - Да, но няма да успееш да намериш замъка. Ти не знаеш картата.
    - Това е лошо.
    - Използвай огнехвъргачите, ако се наложи. На втория етаж на замъка има отлични оръжия, които хвърлят ток и убиват по два пъти. Намират се в дървени сандъци. В тях има и кръв, която може да ни послужи по-нататък.
    - Добре, но... страх ме е.
    - От какво?
    - От това, че може и да не се справя.
    - Аз вярвам в теб и съм убеден, че ще се справиш отлично. Когато влезеш в замъка, при първа възможност свий наляво и се скрий където ти попадне. Аз ще направя същото. Не искам да се притесняваш. Помни, че те обичам!
    - И аз те обичам, Родж.
    - Да тръгваме, скъпа! Просто щракаш два пъти с дясната ръка и готово. На три! Едно... две... три!
    Майла щракна два пъти с дясната ръка и в мигом светът се промени - всичко наоколо стана светло, лъчисто - сякаш картината пред нея бе направена от стар фотоапарат, снимащ срещу слънцето. Не биваше да губи време - тя хукна към неясните очертания на моста, мина на бегом през него, стараейки се да не падне в рова, след което влезе през огромната порта. В следващия момент картината стана тъмна, а точно преди да премине, съзря двама пазачи с автомати в ръце, скрити зад колоните на вратата.
    Влизайки вътре, се озова в огромно помещение. Зави наляво и огледа. Очите й смъдяха, но не биваше да се бави! Усещаше, че сърцето й тупти зверски! Видя в десния ъгъл голяма маса с покривка до земята и се хвърли към нея. В този миг контурите на огромната зала започнаха да примигат и изветряват!
    Чу изстрел! Още един! И ще един! Не беше улучена! Майла огледа изпод дългата бяла покривка, но не забеляза никой. Затаи дъх. Стрелбата като че ли бе приключила. Изведнъж една мисъл я прониза като остър меч!
    Роджър!
    Навярно са стреляли по него! Дали са го улучили?
    Жената наведе глава още повече. Сега можеше да обходи с поглед почти цялата зала. Но тя беше празна!
    Къде е Роджър? Той трябваше вече да се е появил. Бяха се разбрали да тръгнат вляво и да се скрият в първото скришно място, което видят. Майла не искаше да спомене, дори и мислено най-лошата хипотеза. Не, не е възможно Роджър да е убит! Нали той има два живота, щеше да се появи някъде.
    Тя чу стъпки и се обърна встрани. Някой идваше точно към нея - тя виждаше краката му, които приближаваха към масата. Не беше Роджър - носеше черни ластични панталони и високи обувки, поне на нея така й се струваше. Може би този я е видял! Майла хвана огнехвъргача, подготви го за стрелба и зачака.
    Човекът спря пред масата! Бялата покривка започна да се повдига и след малко се показа мутрата на противен мустакат мъж с червена униформа, хванал някакво голямо продълговато оръжие! За части от секундата Майла натисна палчето на огнехвъргача и стреля миг преди онзи да е възпроизвел изстрела. Той затрептя няколко пъти и изчезна.
     Тя залегна под масата, приготвяйки се за евентуална изненадваща поява на човека. Той не се показа, но отнякъде се чуха множество стъпки!
    Идваха хора! Може би бяха чули изстрелите и се бяха втурнали насам. Майла трябваше да бяга оттук. Непременно! Тук беше незащитена.
    Голямо стълбище за втория етаж се виеше на няколко метра от нея. Тя се хвърли изпод масата, изправи се и хукна към стълбите. Вземайки по две стъпала наведнъж, тя чу изстрели от далечния край на голямото помещение. Приклекна, без да се обръща, като продължи да се изкачва.
    Изстрелите се появиха пак!
    Майла се изкачи на другия етаж, където видя още по-голямо помещение. В него имаше поне дузина човеци. Тя свърна надясно, мина под нишата на стълбищната площадка и влезе през малка врата в много тъмна стая.
    Стъпките се чуха отпред, някои тропаха по стълбите за горните етажи, други обикаляха някъде отпред. Тя приклекна и се скри близо до малката врата. Сграбчи огнехвъргача и отново се подготви за изстрел. Сърцето й бушуваше в гърдите, капки пот се стичаха по горещото й лице и по тялото й. Беше уморена, но се стараеше да не диша звучно, а на пресекулки.
    - Майла... - някой зад нея прошепна името й. Тя се обърна и насочи оръжието в тъмницата.
    - Чакай, скъпа! Аз съм, Роджър!
    - Роджър... - повтори тя.
    - Аз съм Роджър. Просто се успокой, мила моя! Успокой се.
    Тя усети топлата му ръка, която я обхвана през рамото. Когато очите й привикнаха към мрака и очертанията на предметите се появиха, тя видя, че до нея наистина стоеше нейният любим.
    - Толкова се притесних. Опасявах се, че може да са...
    - Жив съм, скъпа. Жив съм. Стреляха по мен, но им се изплъзнах. Виж скъпа, трябва да си много предпазлива. Опасявам се, че Тод е разбрал, че има нашественици в замъка и ще използва всякакви оръжия, за да ни неутрализира. Възможно е да създаде образи-клонинги, които да ни копират.
    - По-тихо. Мисля, че онези, които ме гонеха, са наблизо.
    - Добре. Искам да ти кажа, че може да ме видиш мен, а в същото време това да е войн на Тод.
    - А как да те позная.
    Роджър замълча за няколко секунди, след това изрече.
    - Ще ме разпознаеш. Онзи... няма да съм аз. както и ти. Няма да ги има вълните на любовта, мила. Няма да ги има чувствата. Просто... просто няма как да се объркаме един другиму.  
    - Обичам те, мили мой. Не искам никога да се разделяме - очите на Майла се навлажниха.
    - И аз те обичам, мила - отвърна той и двамата се прегърнаха страстно.
    Изведнъж Роджър надигна глава, заслуша се и рече:
    - Идват. Усетили са, че се крием тук.
    - Какво ще правим? - Майла снижи тон.
    - Хвани огнехвъргача. Когато вдигна ръка, тръгваме към стълбите и стреляме когото видим.
    - О'кей.
    Той вдигна ръка и хукна напред! Майла тръгна веднага след него. Минаха покрай десетина души, които бяха насочили оръжия към тях. Чуха се гърмежи... тя стреля към хората, в същото време усети два удара - в краката и в таза... Хвърли се към стълбите и побягна нагоре. Роджър тичаше пред нея!
    - Само сме ранени! Трябва да потърсим дървените кутии с оръжията, където има и кръв! - каза той, след като и двамата се скриха в тъмен килер в една от многото стаи на третия етаж.
    - Знаеш ли къде са?
    - Трябва да търсим знаци. Преди малко ми се появи зелена стрелка, сочеща към голямата зала на втория етаж.
    - И аз я забелязах, когато бягах от онези, но не й обърнах внимание.
    - Мисля, че имаме около пет минути, след това ще дадем живот.
    - А на мен ми се струва, че в тъмната стая има таен изход.
    - По-скоро в нишата на стълбите. В офисите на компанията, собственост на Тод Арнолдс, изходите за евакуационния тунел се намират в нишата на стълбищата.
    - Навън няма никой! Да действаме, скъпи!
    Излязоха от килера и тихо поеха към стълбището.  Около тях нямаше никой. Видяха червената врата за евакуационния тунел в нишата, но когато Роджър понечи да я отвори, тя беше заключена. В едно екранче вляво се появиха няколко квадратчета едно до друго.
    - Тод е поставил пароли. Давай по стълбите!
    - Не е ли опасно?
    - Нямаме избор. Времето ни е ограничено.
    - Да тръгваме тогава.
    Слязоха на долния етаж и преди да влязат в огромния салон, те се прикриха до стената. Горе вдясно се показа зелената стрелка, сочеща навътре. Майла се надвеси и погледна плахо натам.
    - Няма никой - рече тя.
    - Това не ми харесва. Преди малко залата беше пълна.
    - Имаме ли избор?
    - Мисля че не. Давай след мен!
    Тръгнаха предпазливо към вътрешността на голямата зала. Стрелката сочеше напред - ставаше все по-голяма и по-голяма, все по-ярка и по-ярка. По едно време видяха голяма платформа с няколко дървени кутии, разположени една върху друга, като се насочиха към тях.  Роджър приближи, с вещина се качи върху платформата и счупи кутиите. След това над тях се възнесоха няколко червени кръгчета с нарисувани в тях оръжия, наподобяващи автомати.  Те скочиха нагоре и новата кръв влезе в телата им, а на раменете им, редом с огнехвъргачите, че появиха другите пособия за стрелба.
    - Да се връщаме! - каза Роджър и понечи да побегне, но в този миг около тях проехтя свиреп кучешки лай! Сетне се появиха двадесетина кучета, а зад тях изникнаха десетина човека, насочили към тях огромни дула. Единия от тях - най-добре изглеждащия -представляваше висок мъж с черен костюм и каубойска шапка.
    - Този е Тод - прошепна на ухо Роджър. Изражението му беше унило.

    ... следва продължение...