Веднага щом  Дерек ме пусна, краката ми се разтрепериха. Имах голямо желание да бъда в обятията му. Удоволствието с Итън беше голямо, но всеки път, когато се чукахме си омръзвахме все повече и повече.. Според него сексът ни, се беше превърнал в механизъм. Когато ми каза какво мисли за това, той ме отблъсна. Но все пак не беше болка за умиране. Мислех за Дерек, мислех и за мъжа от магазина. Дерек не беше за изпускане, но имаше опак характер. Веднага дотичах при Верина, за да и разкажа какво се беше случило. Разказвах и толкова емоционално, че дори и тя се радваше заедно с мен. Верина знаеше, че с Итън напоследък нещата не вървят. Все ме съветваше да го оставя. И аз все не го оставях. Помня как правехме секс в колата му. Беше толкова неудобно.. Но тръпката си беше върховна. И двамата бяхме подивели.  Не мислихме дори, че някой може да дойде и да ни прекъсне.Просто се оставихме на момента и правихме секс на предната седалка.  Аз бях отгоре върху него. Обожавах това място. Винаги трябваше да бъде отгоре, независимо дали правя секс и споря с някого. Харесваше ми да бъда на върха. Итън мразеше Дерек. Ревнуваше всеки път, когато погледнех към Дерек, за да го поздравя. Е, поздрава беше само за пред Итън, но от дън душа мечтаех за Дерек... 
Беше събота и валеше толкова силно. Аз бях излязла до магазина, който беше далеч от нас. Нито имах чадър, нито някой познат с кола. Итън беше на работа и нямаше как да му звънна. Караше дванадесет часови смени, който бяха ужасни. Чаках дъждът да спре, но той се усилваше. Почти се стъмни, а пред мен изскочи една кола, на която фаровете и биеха право в очите ми. Напсувах силно, този некоректен шофьор. След малко колата се разбипка, а аз продължих да псувам и ръкомахам.  Когато вратата се отвори от там изскочи Дерек. Не можах да повярвам на това,което виждах. Той бързо дойде при мен и ме попита защо изглеждам така.Бях цялата мокра от дъжда.Приличах на проскубана кокошка. Помислих си, че ще ми се подиграва , но съвсем не беше така. Дерек предложи да ме закара до вкъщи. Нямах избор. Приех. Влязох в колата му, която беше доста лъскава. Той увеличи климатика и потеглихме. Питаше ме какво ще правя като се прибера. Май имаше нещо в предвид. Но аз найстина нямаше какво да правя . Родителите ми бяха отишли на вила за уикенда. Трябваше да седя сама. Казах му, че ще прекарам вечерта сама. Той се усмихваше хитро и промени посоката ни на движение. Нищо не казвах. Стана ми доста интересно. Изведнъж пристигнахме пред тях. Ококорих очи. Той изключи двигателя и спокойно ми казваше да сляза. Ядосвах се много. Започнах да му говоря грубо, разпитвах го. Питах го, защо като е имал желание да ме закара до вкъщи , не го направи, а ме е докарал тук, пред тях. Той се усмихваше и ме приканваше да сляза. Когато слязох от колата, Дерек ме покани у тях. Без да каже и дума,отключваше голямата, сива порта и лекичко ме подбутваше пред него. Не бях уплашена, а учудена. Каква работа имах , аз у тях? Не знам! 
Влязохме в хола. Вътре беше толкова топло. Дерек срамежливо ме питаше , дали имам нужда от топли дрехи. Аз замръзвах. Отговорих му, че имам нужда. Той за миг се изпари. След няколко минути се появи с чифт розови чорапи, широк анцуг и суичър. Държеше в себе си и хавлия. Интересно. Сложи ги на дивана и ми предлагаше да ползвам ваната и да си взема топъл душ, за да не се разболея. Колко мило от негова страна, че се притеснява за мен... Но въпреки това го изгледах лошо...  Аз в къщата на Дерек и топла вана? Какво ли щеше да стане..? 
Съгласих се на топлата вана, само защото не исках да хвана пневмония. След като излязох от банята му се облякох и си мислех, дали не ме наблюдава от някъде. Отидох в хола, изкъпана и пременена, с топли, пухкави дрехи. Там ме чакаше чаша червено вино, любимият ми шоколад и купичка ягоди. От къде ли е знаел за шоколада, сигурно в училище ме е наблюдавал, какъв ям.. Камината гореше толкова силно, че нямах спомен от студа. Всичко беше толкова прекрасно. Итън никога не бе правил нещо подобно за мен. Бях очарована. Дерек ми се усмихваше толкова сладко и същевременно ми даваше наздравица. Една след друга.. Явно не знаеше, че държа на алкохол. За разлика от мен, Дерек започваше да се смее на всяка една шега. Алкохолът беше започнал да му действа. Не ме притесняваше нищо, освен факта, че навън все още валеше, а Дерек беше пиинал доста. Не можех да си тръгна в това време. 

Следва продължение...