Гласове
Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той предложи да помогне.
Автобусът пристигна почти веднага. Нямаше време за губене. Той внесе сака вътре с една ръка, а с другата ù помогна да се настани на най-близкото свободно място.
После перфорира билет за нея и за себе си.
Тя пое билета с ръка, кимна без да каже и думичка. Крадешком го огледа. Изглеждаше внушително и външността му напълно хармонираше с тембъра на гласа.
Висок, мускулест, с лице изсечено и прорязано от волеви бразди, което говореше за силата на духа и характера.
После, на нейната спирка, той също слезе и отново помогна с придвижването на чантата. Попита каква е тази тежест вътре.
- Книги – отвърна тя и най- после дар словото ù живна.
- Много ви благодаря за помощта господине. Нямаше да мога да се справя без вас.
Гласът ù го зашемети. Звучеше като ромолене на ручей и звън на малки камбанки едновременно. Нежността в него приличаше на милувка от пролетен ветрец. Призна си, че досега жена не му е правила такова огромно впечатление.
- Благодаря още веднъж. Аз съм Лора и живея ей там. Нататък ще се оправя и сама-
Тя помъкна багажа към входа на жилищния блок встрани от спирката.
Той остана още малко на място все още замаян от вълшебните трели на гласа ù. Когато се опомни тя вече беше хлътнала в търбуха на входа.
- Аз съм Христо - промълви сам на себе си той вътрешно ядосан на забавените си реакции. Но поне знаеше къде живее.
Тръгна по булеварда провирайки се между хората и стряскайки ги с щастливото изражение на лицето си.
Няколко дни обикаля като вълк покрай кошари край автобусната спирка с надеждата да я срещне. Най-накрая щастието му се усмихна.
Тя слезе от автобуса, тръгна да заобикаля спирката, после телефонът ù звънна тя спря и говори почти половин час като гледаше надолу и чертаеше някакви невидими фигури по тротоара с върха на обувката си, а вятърът пилееше къдрици по крехките ù рамене.
Почти завидя на късмета на онзи с когото тя разговаряше.
После тя прибра телефона, вдигна глава и го забеляза.
- Ама това сте вие? Да не би да сме съседи?- гласчето ù звънна и разлюля камбанките си във въздуха между тях.
- Нещо такова - сви рамене той
- Всъщност се надявах да ви срещна. Не успяхме да се запознаем както трябва.
Мисля, че онзи ден повече контактувах с вашия сак отколкото с вас. Каня ви на вечеря.
Как да откаже на такъв глас.
- Ако ме изчакате малко да си придам празничен вид. Той кимна.
Поръчаха вино и смесени мезета. Той говореше… Тя слушаше… И обратно.
И всеки тайно се наслаждаваше на гласа на другия.
Тя беше детска учителка. Може би затова в гласа ù вибрираше онази инфантилна нотка, която му придаваше тази омагьосваща невинност.
Но пък дрехите, обувките, чантата, които носеше не изглеждаха по джоба на една детска учителка. Обаче ù стояха великолепно.
Той работеше като охранител. Това обясняваше властната му осанка и гласовите възможности. Беше учудващо добре запознат с марките алкохол, изисканите блюда и неслучайните заведения в града.
На два пъти тя излиза извън ресторанта и говори по телефона.После за кратко изглеждаше смутена, но бързо влизаше в тона на прекъснатия разговор.
Неговият телефон звънна само веднъж и той каза:
– Добре. Ще имам грижата - И записа някакъв номер на салфетка.
Разговорът им се въртеще около общоизвестни политически фигури, филмови актьори и професионални неволи. После единодушно решиха да си тръгват.
Той плати сметката. Извини се и тръгна към тоалетната. Тя каза, че ще го изчака на паркинга.Той реши да излезе през сервизния изход. Извади телефона набра номера от салфетката. Сънен старчески глас откликна на позвъняването.
- Обажда се лейтенант Ангелов от 4-то РПУ. Вашата дъщеря е предизвикала автопроизшествие със смъртен случай. Не плачете, а ме слушайте госпожо! Ако искате да помогнете на дъщеря си предайте две хиляди лева на човека в паркираното на ъгъла такси. Наш човек ще съдейства за благоприятно решение на случая. Всяко забавяне от ваша страна приближава дъщеря ви към входа на затвора.
Затвори и въздъхна. Тръгна бавно по посока паркинга.Беше му чоглаво.Не заслужаваше тази красива и невинна жена. Какво хубаво можеше да ù предложи един изверг? Приближавайки се изотзад към паркинга не я видя в осветената част. Но чу камбанките на гласа ù под едно дърво. Говореше по телефона.
- …Червен дантелен сутиен, червени бикини.Не губи време да ги събличаш, хубавецо! Разкъсай ги и влизай направо.Мокра съм от нетърпение…
© Дочка Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотен разказ! Всички сме с маски и играем роли, ама тия двамата ме изненадаха.
-
Майстор!
-
Благодаря на отделилите време да прочетат . Благодаря за мненията. Бъдете здрави, приятели.
-
Хахахаа, много як разказ! Честито!
-
Поздравления и от мен, Дочка!
-
Ех, че хубава новина! Поздравления, Доче!
-
Класирането ти на първо място беше предсказано от мен и сигурно сега съм
щастлива колкото и ти, победителко!
Перото ти на разказвач е равно по сила на поетичното, Доче! Възхищавам ти се!
Приеми моето голямо браво с топлата ми прегръдка! ❤️❤️❤️ -
Тука съм гласувала! Радвам се, че гласът ми е отишъл на правилното място!
Честито!
с глас се смях, като прочетох първия път! -
Радвам се да поздравя реалния победител в това предизвикателство!
Честито и от мен, и ми е интересно вече, каква ли ще е тематиката на следващото 😊 -
Радвам се, Мъдрост моя! Много!
-
Дочка, след неочаквания край на предизвикателството в сайта
,
приеми моите поздравления за първото място.
Поздрави ! -
Очаквам да ми пишеш с новата тема
-
Финалът ме уби! Гласувам. Успех!
-
Този финал си заслужи моите адмирации, Доче! Успех и глас от мен!
-
Наистина ме изненада краят на разказа. И това е любов. 🌞
-
Суперско,успех и от мен Доче!
-
Глас и успех, Доче!
-
Сепнах се от изненада.Трябва ми време да се опомня.Успех!
-
Наистина изненада от две страни!И актуално!Добре разказваш,Доче!Успех ти желая!
-
Всеки със занаята си!
Успех,Довереница!
Творческото ти перо наистина е укрепнало! -
Великолепни майсторски описания правиш, Доче! Личи си високата класа на окрепналото ти творческо перо!
Виждам в теб фаворита на конкурса и гласувам с непоколебима увереност! ❤️ -
Идеалната двойка - като се обичат, да се вземат...
Пожелавам успех. -
Господ си е събирач! Поздравления и успех!
-
Ехаа....Опасни хора))))
-
Хареса ми много, описанията са страхотни, а финала е изненада. Поздравления и успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
