Гласът
Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито едно облаче и човек като се вгледаше в синевата му сякаш потъваше в спокойствие и мир. Птици се чуваха и огласяха тишината. Кълвач потракваше с клюн и се чуваше наблизо.
Нина вървеше вече три часа нагоре по пътеката. Изкачването започна с лекота, но стръмнината си я биваше, така че започна да тътри крака и да се изморява. Дърветата оредяха, вече се виждаха само храсти и скали. До хижата оставаше час.
Тя спря, отпи от бутилката с вода и седна до един дънер. Опря гръб и заоглежда планината. Върхът белееше надалеч. Имаше сняг по билото. Отвори уста и издиша тежко. Краката й бяха натежали като олово. Застоялият начин на живот си казваше думата. Бяха минали няколко години, през които тя не помръдваше от стола си в офиса. Никакъв фитнес, никакво физическо натоварване. Само компютър и безброй счетоводни документи.
Мислите й в главата се блъскаха като раздразнени оси и жужаха. Тръгна по тази пътека, за да си проясни съзнанието и да се успокои, но за сега нямаше промяна. Стараеше се да изтика образа на Виктор в някой ъгъл на главата си, но той най – нахално изникваше напред и я човъркаше непрекъснато.
Преди седмица го изгони от дома си и потръпваше от спомена. Беше забравила едни документи и следобед се върна за тях. Какво беше смайването й, когато чу женски кикот от спалнята. Втурна се като побесняла, блъсна вратата, първо онемя от изненада, после се окопити и закрещя с пълно гърло. Виктор и една жена се боричкаха в леглото. Като я видяха застинаха неловко. Нина им грабна дрехите и ги изхвърли през прозореца. После ги прокле и изхвърча навън.
Почукваше леко с бутилката по дънера щом си спомни, а после пак се ядоса и силно изрита дървото.
Тогава я видя. Една змия изпълзя в краката й, настръхна и бързо се стрелна към глезена й и я клъвна. Нина изпищя пронизително. Змията изчезна и се скри. Викът й се разнесе като ехо над чукарите.
По екопътеката наблизо вървяха мъж и жена, наближаващи седемдесетте си години. Те я чуха и забързаха. Видяха я до дънера.
- Змия…змия…ухапа ме… - промълви Нина.
Беше пребледняла като платно и дишаше тежко.
Жената свали кърпата от главата си и пристегна глезена й. Заозъртаха се. Хижата беше на час оттук. Обхват на телефоните нямаше. Трябваше да продължат нагоре.
- Хайде мила…полекичка…ще стигнем…
Нина се изправи бавно с тяхна помощ, а те я хванаха здраво и потеглиха. Въвряха и я подкрепяха.
Трябваше да бързат, но кракът й започна да се подува и да я боли.
- Искам вода…не мога повече…
- Не, момиче – мъжът троснато й се скара – не трябва да пиеш. Върви, малко остана. Стегни се.
Нина гледаше объркана и дезориентирана. Нещо я душеше в гърдите. Не можеше да си поеме въздух. Сърцето й силно задумка, после забави ритъм. Пот изби по челото й. После затрепери от студ. Отровата беше плъзнала в тялото й. Затвори очи й и подгъна крака. Потъна в тъмнина и мрак…
Старецът хукна нагоре към хижата, която се виждаше вече. Там в аптечката им имаше противоотрова. Щяха да я спасят.
Нина пропадна в бездната. Тъмнината на нощта я обгърна. Плътен черен мрак. Тръгна като слепец напред. Беше тихо. Много тихо…като в храм…
Само сърцето й барабанеше. Силно и бързо. Като развален полудял часовник…Чуваше пулсирането му в слепоочието си. Чуваше как кръвта й циркулира като пълноводна река във вените и капилярите си. После изведнъж всичко се забави. Сърцето едва –едва помпаше.
Тогава ги чу. Тежки стъпки…тап-таппп-тапппп….
Закънтяха в ушите й… Беше страшно. Озърташе се, но нищо не видя…само чернота… и стъпките около нея… тежки, страшни стъпки…на исполин…
Изгря луна. Малък сребрист сърп… Лунен лъч се спусна към нея…Огря я…но стана студено и тежко…Задъхваше се от студ…
Злокобен писък на птица раздра тишината…пиууууу…пиууу…
Настръхна и спря на място. И пак тези стъпки…
Страх я обзе. Запълзя по нея... като отровен паяк по нея…Вдигна юмрук и затисна устата си…за да не издаде звук от ужас…
Нищо не виждаше… но някакви ледени длани докоснаха лицето й. Студени ръце я обгърнаха, замятаха я като парцалена кукла…
- Ти си избраната…ти… - прошепна един глас…и замря.
После се чу смях...Пронизителен гърмящ смях...изви се над тишината и я погълна...Смехът я настигна, просмука се в главата й и я зашемети от силата си...
И потракване...трак...траккк ..
Обърна се бързо.
Змията...змията се беше навила на спирала и я хипнотизираше със немигащите си очи...
Нина застина от ужас. После изкрещя...
………………………………………………………..
Изкрещя и отвори очи. Светлината я обърка...от мракът нямаше и следа...
Слънцето надничаше зад дантелените пердета. Светът беше красив и хубав...
Видя абоката на ръката си и банката, която се вливаше в нея.
Лекарят се взираше в нея мълчаливо. Гледаше я изпитателно в очите.
- Добре дошла, Нина!
Завърна се...след два месеца кома!!!
Нина отвърна на погледа му и преди да му види баджа вече знаеше, че той е Радослав Симов, на четирдесет и две години от Пловдив, женен от дванадесет години за Виолета. После знаеше, че след пет седмици ще му се роди момиченце на име Силвия. После след тридесет години …видя как колата му се забива в един изскочил камион и какво меле настана…
-Докторе, на 22август ще се роди...тя... Силвия. Ще е здраво момиченце със сини очи, сини като очите на съпругата ти Виолета.
Докторът онемя от почуда. Потръпна. Някой му влизаше неканен в мозъка... ...феноменално... необяснимо...
А Нина виждаше безброй картини, когато щеше да стане катастрофата с доктора…като на филм от ужасите…кръв…стъкла…смърт…но беше в далечината...след години...
После видя себе си ... със син, снаха, внучка и съпруг...
Съзнанието й си правеше каквото си иска...
Ту скачаше в бъдещето, ту се връщаше в миналото... Мислите й се надбягваха с времето и пространството...
Беше отначало много странно и страшно...да знае толкова много...и всичко... информацията я побъркваше...
После свикна с него... С гласът...
Гласът…гласът й нареждаше от мрака… и лунният лъч проникваше в главата й… необяснимо, заплетено и неразбираемо за разума, но много точно и вярно…
Всичко, което видя започна да се случва…
© T.Т. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави Мариелче!
-
Нищо по-малко не съм очаквала от Бургазлийка
-
Благодаря ви момичета!
Пожелавам ви слънчево настроение и хубав уикенд! -
Радвам се, Танче за първото място в конкурса! ❤
-
Честито, Таня. Пишеш с хъс. Ще се радвам да запазиш стила си на писане и умението да вълнуваш. Чалъм се иска
-
Честито първо място, Таня!
-
Честито!
-
Благодаря Порчев!
-
Честита победа. Очаквам новата тема
-
Миме, благодаря за поздравлението!
Хубава лятна вечер ти хожелавам! -
Честита победа! 🏅 Радвам се за теб, Таничка! 😘
-
Благодаря!
-
Честито!
Толкова съжаляваме, че не мога всичко да прочета навреме. -
Забележителен разказ !
Поздрави за победата ! -
Благодаря Жени! Хубав ден и слънчево лято ти пожелавам!
-
Любим автор си ми, Танче. Пет звезди и глас.
-
Привет Иржи!
Благодаря ти!
Хубаво и слънчево лято!!! -
Умението да разказваш динамично, те прави интересна, Танче! Много са случаите, след тежък инцидент и кома да се "отварят" необикновени способности...И Ванга е подобен случай. Желая успех на разказът ти с глас, защото умееш и от тъжните неща да създадеш интерес, та се чете на един дъх!
-
Привет Миме, Mimoza!Благодаря за гласуването!
-
Прекасен разказ, Таня! Показала си истинското си майсторство! Неочакван край и интригуващо пресъздадена история. Гласувам убедено за теб, мила и слагам в любими!
-
Харесах и дадох глас! Необяснимо! Но очаквано! Избрана е да вижда истината! Браво!
-
Момичета, привет!
Благодаря ви!
Хубав ден ви желая! -
Змията като символ на необяснимото знание... Впечатлена съм! Успех!
-
Успех, Таня!
-
Ехаааа! Страхотен разказ! Глас и успех от мен.
-
Поздравления!
Гласувам от сърце! -
Благодаря Краде!
-
Сякаш ни се дава да знаем толкова, колкото можем да знаем. Иначе всичко е обяснимо. Типично в твой стил - със замах
-
Поздрави Petar!
Благодаря за гласуването! -
Поздравления,... давам глас за участие в конкурса и 5 звездички
-
Поздрави, приятели!
Благодаря за подкрепата! -
Много хубав разказ, гласувам!
-
Благодаря Vanko!
Винаги ме подкрепяш! -
Страхотен разказ Таня.Успех.
-
Благодаря Младен, Тони!
-
Много интересен разказ, Таня!
Глас и от мен. -
Поздравления, Таня. Интересна история, много увлекателно разказваш. Давам глас и ти желая успех от сърце!
-
Благодаря Пепи!
-
Успех, Танче!
-
Поздрави Дани, Дея!
Благодаря! -
Както винаги страхотен разказ! Браво, Таня!Успех!!!
-
Браво, Таня! Увлекателно написано! Кратко, точно, ясно и с неочакван край. Успех!
-
Благодаря!
Хубав уикенд! -
Таня, днешното ти посещение на моята страница, сякаш по някаква интуиция ме накара да прочета нещо от тебе и... попаднах на този ти разказ! Браво, Таня! Толкова увлекателно разказваш... При прочита, картините от разказа застават като живи пред погледа на читателя! Толкова увлекателно написан разказ скоро не бях чел! Моите поздравления, Таня! От сърце ти желая успех във конкурса! Давам ти глас!
-
Хубав ден, Мини!
Благодаря, че прочете! -
Хареса ми Таня, интересен разказ, както винаги, пожелавам ти успех и давам глас!
-
Eia, благодаря за "любими'! Хубав ден!
-
Много интересен разказ за необяснимото. Поздравления и успех, Таня!
-
Поздрави Миг!
Благодаря за "любими"!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
