Гласът на учителя
Гласът на Учителя затихва. Дали ще срещна по пътя си човек, с такъв нежен глас? Малко се съмнявам, защото на земята е грубата материя, а тя тегне в нас. Но съществува все още една нежност, нежността на майката към детето. В люлчината и майчината си песен, тя влага цялата си нежност. Само тя е истинна и излъчва много духовна енергия, коята обгръща цялата детска вселена.
Няма я моята майчица добра. Отиде си завинаги от земята през 1996 година. Година и половина по-късно и моят съпруг Георги отиде при нея. Изчезна ласката, изчезна нежността. Остана само лицемерието и алчните погледи. Но все още остана Любовта към най-Висшето Същество. Слава и преклонение пред голямата Му Сила и Любов, която изпраща към всичко сътворено от Него. На всеки се дават големи изпитания, за да прозре, че Той е Единният, Великият и Вечният. Без Него нямаше да съществуваме. Нямаше да има тази красота около нас. Шепота на вятъра, песента на птиците, цветята в градината, зелените поля и всичко сътворено от Неговите духовни ръце. Той ни е дал Живота, а ние трябва да му се радваме. Забравихме за Него - Творецът, Нашият Баща. Мислим си, че всичко е наше. А кой ни го даде? Станахме вещомани и забравихме да благодарим на Този, който ни помогна да имаме. Истинска е само Божествената Любов. Тя е Любов без препятствия. При нея няма съмнения и страдания. Тя е в кръвта ни, която тече непрекъснато по вени, артерии и капиляри. Запълва цялото ни тяло, а ние я търсим извън себе си. Кой може да ни я даде? Разбира се само Бог, който е в нас. Той е нашият добър приятел и верен съветник. Той е и Живота вечен. Той е Пътя, Истината и Светлината. Той е целият плам в жилите ни.
- Той е добрият и нежен глас във вас - прекъсва мисълта ми Исус. -Той е вашият добър приятел и верен съветник. Той е гласът на Истината.
- Няма кой да Го слуша. Бързаме, бързаме и все бързаме. Не се спираме да послушаме вътрешния си глас на добрия, който ни шепне: "Поспри се човече! Накъде си се забързал? Има опасност да се спънеш и да паднеш- подължавам аз.
Всичко нас чака. Но това не е така. То зависи от Твореца, който ни е сътворил. Малко се иска от нас- да бъдем истински. Истината е като Гордиев възел. Развържеш ли го, ще победиш. И още нещо: "Истината иска жертми, а те се броят като птиците на есен."
Замислям се върху Истината и Живота, и Истината за Живота. Истината е част от Живота, а Истината за Живота е неговата същност. Кога ли е създаден Животът? От къде води началото си? Дали от невещественото, или от различните комбинации на материята?
Следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Герасова Всички права запазени