Кръвта на Винка- Глава XII

   - Ад или Да?... повтори гласът зад маската. „Любовникът“ я гледаше с тъпешки празен поглед- Какво си избра? Ще повторим ли удара от преди две вечери? Може би ти хареса цвета на кръвта ми... Ще ми кажеш ли какъв е? Аз съм сляпа за него! Знам ли, може пък и да е синя? Така ще имаш честта да посееш семето си в „златната фурна на знатна особа“!- Ясен вече се тресеше от ужас. Наясно беше какво се случва, но като че ли нейният глас го плашеше повече, а тя бе жертвата, какво се случваше- Или пък искаш да усетиш вкуса ѝ?...

   - Какво правите, Андреева?- вече с нескрит гняв говореше Крис и присвиваше юмруци. А тя само вдигна телефона и каза:

   - Направете пиесата ни няма!- после се обърна към него- Доцент, Брейси! Нима това Ви възмущава? Или Ви притеснява?- на приличен английски с необходимата интонация проговори Ралица.

   - А Вас не Ви ли? Та това си е чисто изнасилване!- и направи крачка към нея, но видя и пазачите как тръгват срещу него. И невидимото въже на численото им предимство го дръпна назад.

   - Светът го изисква от нас в момента, докторе! И дори моралът отстъпва пред устрема на медицината да победи новия ни враг.

   - Вие не сте човек, директор Андреева и Ви уверявам, че рано или късно всички ще разберат това!

   - Нима?- изсмя му се тя- И кой би Ви повярвал? Или имате скрита камера?- и се стрелна към него и заби дланите си в задните джобове на дънките му. В такива моменти видимо главата не я слушаше... После мина отпред, очите ѝ святкаха, ръката ѝ си поигра с ризата и накрая косата му- Нямате, разбира се! Но пък сте толкова наивен и хубав!- и му намигна.

   - Луда сте Вие, Андреева, луда!- как му се искаше да я удари сега.

   - Не ме предизвиквайте, Брейси! Да не би случайно да Ви сполети нещо и да се превърнете в част от статистиката на „нещастните случаи“.

   - А Вие какво си мислите? Че няма да дойдат други след нас?

   - Не разбирам перфектно австралийския Ви английски, но до тогава... вече ще имаме парченцето от пъзела, което в момента вълнува цял свят, Вие и Вашият приятел вече ще сте забравени!.. Но не се вълнувайте покрай мен повече. Вижте актьорите ни! А и все пак проявих милост, нали? Картинките ще бъдат достатъчно красноречиви в „сцените от филма“. Не Ви трябва звук? Не мислите ли?- гърлено и със затворена уста завърши с нещо като „Ха-ха“. А Крис вече беше готов да счупи нещо,... или някой- Вижте актрисата... Тя може да е с маска, но е красива, нали доктореее?... Не Ви чувааам, доцент Брейси?- плетеше на възел нервичките му Ралица и ги опъваше и прескачаше най-безцеремонно. Жилите на ръцете му се изпъваха и пулсираха.

   - Няма нужда да говориш, жено!- чу се грубият глас на „любовника“- А и ласките са си ласки! Груби, нежни, к‘вит‘ си ги заслужила!

   - Аз съм заслужила, или на теб ти заповядаха, щото нямаш собсвен мозък, или пък не ти държат нервичките, или ангелът ти е слаб?

   - Млъкни, кучкоо!

   - Или какво?- провокативно продължи 29, а маската допълнително усилваше ефекта в гласа ѝ- Харесваш садо-мазо? С каква увертюра предпочиташ да те загрея, преди да ми посадиш семето си?- сега тя застана плътно до него и прокара опъкото на дланта си по лицето му. Ясен не знаеше как да реагира, а трябваше да направи нещо- Ад или Да? Пак те питам? Странно е, нали?... Значението на двете толкова прости срички, когато размениш местата на буквите им. Ад? Ти в него ли живееш постоянно, или той живее в теб? Принуден ли си, или вече си пропит с него?- пазачът изръмжа- Кротко, тигре! Аз мога да те излекувам!- още по-съблазнително продължи 29, а той започна да изтръпва- Ад? Изпиши втората буквичка ръкописно и ще получиш своя лек. Хубаво е дори в затвора да получиш образование. Аз имах този късмет заедно с всичките ви първи гости. А ти си имал избор... Прочел ли си нещо изобщо?- застана зад гърба му и сложи дланите си на гърдите му и започна да барабани с пръсти по тях. Пулсът му се ускори- Но стига глупости... Четенето е за богатите, нали? Говорихме за твоят лек... Знаеш ли какъв е той? Нека ти подскажа!- и продължи да шепне в ухото му. Той не помръдваше- На латински език символът на тези две буквички, е символът на метала Сребро. А знаем, че много демони се прогонват с него, нали?- в този момент 29 погледна към огледалната стена. Ясно ѝ беше, че вещицата я гледа и се надяваше в този момент да е улучила погледа ѝ- В правилната форма прекрасно прогаря плътта и пречиства водата в кръвта...

   - Стига си ми говорила глупости!- изкрещя той и засили юмрукът си към нея, но тя хвана ръката му непоколебимо. Хладнокръвието ѝ бе завидно. Ясен хлъцна и без малко да си прехапе езика.

   - Добре, мъжаго! Да започваме тогава!- отвърна му още по-предизвикателно тя и придърпа стола към себе си- Искаш да бъда лошото момиче? Искаш да бъда твоята кучка? Кажи ми тогава, коя харесваш повече?- 29 завъртя стола и седна. Първо кръстоса краката си и го погледна предизвикателно- Ще ми покажеш ли първичния си инстинкт?- и се разкрачи срещу него? Помниш я нали? Гледаш я почти всеки ден! Разбира се, маската ми ти пречи, но мога да се превърна в нея, илии... Ралица започна да се поизнервя, защото лидерът в представлението се бе сменил. „Любовникът“ се оцъкли, устата му пресъхна. Тя придърпа себе си със стола към него и му свали колана. Разкопча панталоните му и дръпна ципа надолу- Усещаш ли ме?- прошепна тя и облиза устните си, достатъчно шумно, за да я чуе той, дори през маската- Да го направим още по-вълнуващо, а?- отговор беше невъзможен за „плъха“ в момента. 29 се изправи плътно по него като отърка и гърдите и бедрата си в тялото му и с едната ръка завъртя стола на обратно. Сега само леко се подпря на облегалката. Изви ръцете си назад и развърза нощницата си. Бавно оголи рамената си и я изхлузи по тях, след това я плъзна надолу под гърдите си и накрая я свали цялата. Единстеното облекло по нея сега бе маската- Дрехите паднаха!- сладникаво каза 29 и в следващия момент го хвана за чатала и леко стисна ръката си- Ами задръжките? Пакетът вече е пълен, а?.. Искаш ли да се превърна в твоята котарана?- и свали панталоните му. След това затрополи с пръсти от вътрешната страна на краката му, като започна от глезените и накрая стигна до бедрата. С едната си ръка 29 започна бавно да изхлузва слиповете му, а с другата погали ухото на маската си. А в това време Андреева вече бе доста изнервена. Токчетата тракаха неравномерно, а това се понрави на Крис. Вече беше убеден, че отношението ѝ към човека зад маската, е повече от лично... В момента, в който 29 ги свали, се появи и металният блясък в ръката ѝ. Със светкавична бързина заби нещо остро високо във вътрешната част на крака му. „Плъхът“ се преви на две и изкрещя от болка. Ясен излезе от транса, в който беше изпаднал. Кръвта бликна от бедрото, дори я изцапа. 29 се изправи.

   - Мършааа!- изкрещя раненият- Долна мърша!- секунда по-късно долетяха други двама униформени- Ще те убия!- продължаваше да вика „любовникът“. Нахлулите пазачи се заеха с „розовата пантера“. Събориха я на земята и започнаха да я налагат с палките по голото ѝ тяло. Тогава дойде и моментът на Ясен, защото без да мисли, той се хвърли върху тях. Пое повечето удари. В това време и Андреева беше влязла, но Брейси, намерил своя момент, я изблъска и отиде да помага на Ясен.

   - Охранааа!- разкрещя се Ралица и натисна сирената. Докато Крис и Ясен отърваваха клетницата, нови десет пазача връхлетяха при тях. В цялото това меле, маската на „розовата“ падна. Очите ѝ се забиха в Крис. И без да има нужда да гледа татуйровка, той разпозна тези очи. Тя бяха и в онзи коридор. Отново маскирани... с хавлията тогава. Докато я гледаше, униформените вече ги вдигнаха и заедно с Брайс, ги отдалечиха от нея. Андреева беснееше. Но те бяха повече... С няколко удара и с помощта на белезници, Крис и Ясен бяха изведени от там и временно бяха отново от другата страна на стената- Задръжте ги там!- отсече Андреева- След две минути идвам и ще реша какво да ги правя!- и махна с ръка на старшината. Сега останаха само тя и 29.

   - Ралица?- започна да се смее гологлавата- Хареса ли ти шоуто?

   - Глупава си ти, 29, глупавааа! Можеше да се разминеш с... просто със секс...

   - Просто секс?- сряза я 29- Така ли му викаш? Долна твар си ти! Милиарди клетки злоба...

   - Щом това не ти хареса- трепереше още Ралица- тогава ще го направим много по-грубо... доближи се до нея и я стисна за брадичката- Тия двамата дето ги видя преди малко... Знаеш ли? Харесаха те. Пожелаха те!- Крис вътрешно се разкъсваше от другата страна, а в суматохата, озвучаването отново бе включено- И знаеш ли още какво? Те ми дадоха идея какво да правя с теб... Пехливанов!?- изкрещя директорът- след секунди той влезе- Вържи ѝ ръцете с белезниците към тръбата горе на тавана!- той се стъписа в началото- Хайде, не ме ли чу!- подкани го заповеднически тя. Той го изпълни. Кажи на тия двамата от твоите хора, че са късметлии тази нощ! И, Пехливанов?!- усмихна се дяволски Ралица- Нека са груби!- той излезе- Такаа, сега оставаш гола, сама и вързана... А те... ще бъдат безмилостно ненаситни с теб!- после Ралица хвърли поглед към маската, която се търкаляше на земята. Имаше отчупено парче от едната страна- Като се замисля... Какво пък?- вдигна я. Със счупената част на пластмасата, от която бе направена, Андреева сряза бузата ѝ, така че като я нахлузи отново на главата ѝ, раната да се вижда. Отсреща нямаше отговор. Нито звук!- Какво, да не би да онемя, Зверче?

   - И да ти викам полза има ли?- вяло и монотонно каза 29.

   - Ооо, този път ме разбра? Нима?- и заби пръстите си във врата ѝ- Слушай ме много внимателно, Зверче! Дадох ти ултиматум! И тази нощ беше „денят ти за размисъл“. Просто искам да ме разбереш колко съм убедителна!- 29 се изплю в лицето ѝ- Вече нямаш право и на това! Отровата ще бъде използвана върху твоите приятели! И мила... Мартин пръв ще усети остротата ѝ!- Ралица я зашлеви с крясък на безсилие и излезе от стаята. Отиде при двамата доктори. Още като я видя, Крис тръгна срещу нея, като в гневът си повлече и двамата, които го държаха.

   - Как е възможно да има такъв човек като Вас,.. директоре? Неее, не човек... Вие и чудовище не заслужавате да Ви се каже!

   - Да!- включи се и Ясен- Дори на тази дума първата ѝ част носи положителен смисъл. А Вие не познавате емоции от позитивен характер, нали директоре?

   - Виждам, че вече сте ми тотални фенове, тъй че няма да ви мъча повече!- прекъсна ги Андреева- Старшина, Пехливанов! Отведете тези двамата в стаята им, заключете ги и поставете охрана отпред! За тях предствлението приключи! Утре ще измисля какво да ги правя! Може пък по-късно да им пратя видео от „наиграният театър“.

   - Странно, Брайс!- говореше Крис привидно на Ясен, докато ги извеждаха- Безсилието- и погледна подигравателно Ралица- може да има различни форми в проявленията си...

   - А?!- спря се Андреева- При тях оставете и ранения! Нека те да се погрижат за състоянието му!

   - Но те могат да го... възрази Пехливанов, но Ралица го прекъсна:

   - Те ще го лекуват, старшина! Точка по въпроса!- отсече тя.

   Очите на 29 се напълниха. Маската отново бе нахлюпена на главата ѝ. А сълзите, които потекоха, се събираха в нея под брадичката ѝ и нямаха свободата да напуснат лицето ѝ. Само посоляваха и щипеха раната. Ала сякаш повече пареха отвътре. В изблик на омразата си към тази жена, 29 забрави за залога. И последните думи на вещицата я срязаха като нож. Тялото ѝ се отпусна...

   След петнадесет минути самотата на 29 бе нарушена. А този път „зад екрана“ бяха само Ралица и два „плъха“...

   Венера се прибра в стаята си и почти падна на земята. Силата изведнъж напусна краката ѝ. Ръцете ѝ трепереха, пулсът ѝ бе ускорен, сърцето ѝ щеше да пробие гърдите ѝ. Простря се по гръб на земята и затвори очи. Постоя така известно време и после с два пръста притисна клепачите си. Това ѝ помагаше. Сега обаче ефектът не бе достатъчно добър. Още въртеше в главата си случката от преди малко. Как тази жена я накара да бъде „предпалач“. Как я превърна в действащият насилник на поразяващата ѝ ръка. Цялата си позитивна енергия в момента Николова бе насочила към това момиче. 29 я възхищаваше. 29 я вдъхновяваше. За това прояви тази безумна смелост да претвори делата си в паяжината на „двойната игра“. Знаеше, че може да изгори във всеки един момент, а наказанието ѝ неминуемо щеше да бъде „смърт по непредпазливост“. Но рисунката на стената, бе единственият шанс да ѝ помогне. Затова влезе и с нея в „гримьорната“. Затова избра тази маска. И после тихо и безшумно се изниза в слепите за камерите места по коридорите.

Два часа Венера стоя така. И като се съвзе, отиде до хладилника да вземе все пак нещо да хапне. Но когато стана, на леглото видя лист хартия. Разпозна почерка и се усмихна. Заряза яденето и започна да чете:

   „Имаме проблем, Дилема 1! Започва подготовка за мащабно събитие. Изходът от него ще бъде катастрофален. Резултат: масово „клане“. Просто „ножът“ ще придобие форма на газ. Приятелите са малко и сами няма да се справим навреме! В края на листа ще намериш формулата на новата молекула. Сканирай баркода отдолу и ще влезеш в доклада ми. Там се съдържа цялата информация. Кодът е специално и само за теб! Твоята задача е да намериш начин да увеличиш дневната дажба на вода, на обекти от 1 до 141 и... 348! Ако не на всички, то със сигурност на 18, 29, 36, 57, 102 и 348! Добави Алиум* и Апис* към водата. Това е с което мога да помогна сега! Успех, Дилема 1!“

Кинетик С1

   - Нещата не вървят на добре!- въздъхна Венера и сложи писмото в метална купа, след което го изгори- И може би по-скоро, отколкото очаквахме, ще има окончателно развитие на всичко и за всички ни! А колко ще оцелеят?... Явно Генералът дава зор...

Като двама затворници, Ясен и Крис вървяха по коридорите на бункера. Съпровождаха ги шест пазача. Седмият- Пехливанов влачеше ранения. Когато стигнаха до стаята ги избутаха силно навътре и подпряха до стената пострадалия.

   - Наистина ли ще ме оставите на тях?- жално извика той към колегите си. Но отговор не последва. Само преди да се затвори вратата, Пехливанов хвърли ключа за белезниците в другия край на стаята. Така останаха само тримата... Е, разбира се и охраната пред стаята...

Ясен бе проследил с поглед траекторията на падането на ключа и не му бе трудно да го намери. След като се отключиха и двамата приклекнаха до пазача. Крис го гледаше злобно. Кръвта му кипеше и не можеше да намери местата си по тялото му.

   - Брайс!- ледено прошепна Крис- Вземи най-голямата игла и най-дебелият конец! Шиеш без упойка!- раненият не знаеше английски, но дори на него не му отне време да разбере какво ще му се случи. Крясъците му изпревариха дори докосването на иглата.

   - Стига квича, животно такова!- изсъска Ясен пред него- Мен поне ме разбираш, нали? Заслужаваш много повече от това, което ще ти причиня! Какво е една моментна силна болка, пред това, което ти щеше да ѝ направиш?- пазачът се разхили нагло.

   - Аз може и да не я опитам, но другите ще го направят! Мислиш, че на тая кучка ще ѝ се размине? Неее... Този път Ясен използва юмрука си и му разби челюстта. Толкова яд имаше и в него.

   - Не заслужаваш спасение! Не заслужаваш и да живееш! И само, защото си тъп и наивен, водят те за носа, и си само бегъл щрих в мащабната ѝ картина, ще те закърпя, за да не ти изтече кръвта. Дано проумееш някой ден какво всъщност тя прави с теб и с колегите ти!- и заби иглата дълбоко в бедрото му. От болката, този път раненият изгуби съзнание.

   - Крис, трябва да намерим начин да се измъкнем от тук!

   - Знам, Ясене! Трябва да я спасим!- и го погледна толкова категорично, че Брайс замръзна.

   - Само нея ли, или ще пробваме и себе си да спасим?

   - Ясене!- изкрещя Брейси- Ти беше при нея! Погледни ме!- и го завъртя към себе си- Ти я чуваше, Ясене! Пет метра те деляха. По-добре от мен видя какво ѝ бяха приготвили! Брайс, това е момичето, което видях онази нощ. За нея ти разказах. Тя е пречка за плановете на Андреева. Докато ви гледахме през огледалната стена, аз видях злобата на директора, но Ясене- видях и колко я е страх от това момиче! Поне за малко спри да мислиш за собствения си задник и помисли как да ѝ помогнем!

   - С риск този път да бъда ударен аз, ще кажа, че поне един от нас трябва да мисли и за нашето спасение! Ще ѝ помогнем, но няма да давам живота си на халос, докато грингото в теб говори и държи да се хвърлим с главата напред. Мисли, доценте! Първо използвай главата си и след това мускулите!- в това време вратата се отвори и пазачите отпред надникнаха да видят какво се случва. Видяха ранения и го извлачиха по земята извън стаята. След това отново заключиха вратата.

   - Отново си прав, братле!- Крис за първи път се отпусна- Извинявай, Ясене!

   - Не се извинявай! Давай да измислим нещо!...

   - Помогни ми! Кажи ми какво говореше тя там!...

   Новите двама „печеливши“ бяха младоци... с достатъчно промити мозъци. Бяха инструктирани да наказват, без да се замислят. Извадиха коланите си от гайките и започнаха да я обикалят, като гладни за плът лешояди и всеки удряше с все сила, където му падне. От очите им бликаше злоба. Тя бе просто едно сочно, хубаво парче месо. 29 увисна на ръцете си и затвори очи. Сякаш изпадна в безсъзнание. И ударите им станаха безболезнени, дори... не усещаше режещата кожа на каишите, как изгаря нейната. Друго чуваше тя в момента...

29 слушаше друг. И стаята вече не беше мястото на разговора им. Но когато отвори очи, черният водовъртеж под краката ѝ, я приведстваше в гърлото си. 29 изпищя. Изправи се бавно и се подпря с ръце на скалата. Погледна нагоре. Небето бе толкова синьо, а слънцето златно и топло. Отново виждаше цветове. Над главата ѝ обаче, имаше нещо като стъклен похлупак. Дори го докосваше с дланите си. 29 за пореден път се почувства като лабораторна мишка. Но как? Пак ли сънуваше?

   - Кръвта вода не става!- провикна се някой. Беше женски глас.

   - Кой е там? Коя си ти?- извика 29 и се заоглежда. Една черна глава се подаде отгоре, като ѝ направи сянка, а с усмивката си замести слънцето.

   - Горе, или долу?- извика непознатата.

   - Коя си ти?- повтори 29.

   - А ти? Аз знам коя съм! А ти?

   - Сънувам ли?

   - Сакаш ли да е?- това изречение срази 29. Тази дума, тя сякаш беше от... а и гласът, но как?- Темна е во̀да под нозе ти. Там ли сакаш да останеш?- оглушителен камбанен тътен сряза гологлавата. Думите на чернокосата звучаха все по-странно, но ѝ бяха много близки до сърцето ѝ- По̀гледни во мене! Знаеш ме кои сум! До̀йди при мене! Небо ти е над очите, во̀да капе по карпа (скалата). Влези из под нея и ѐла при мене!

   29 вече беше убедена, че познава тази жена. Този глас... И там, от върха я зове. Обърна се с лице към скалата и застана под блясъка на стъклото. Протегна ръце към най-близките камъни и се хвана здраво за тях. И тръгна нагоре. Но удари главата си в „похлупака“. 29 изрева в изблик на гняв.

   - Какво да направя? Кажи ми?- изкрещя нагоре.

   - Скрши го!- извика непознатата.

   - Но как?- 29 за почна да блъска с юмруци по стъклото. Нищо не се случи. Дори ѝ се стори, че то се удебели, а това я обезкуражи още повече. Изрева като ранено животно и продължи да блъска... нищо- Моля те, помогни ми!- тихичко прошепна вече разплакана тя и отпусна рязко, сякаш безтегловните си ръце. Падна на колене на земята.

   - На сила, треба ѝ воля! Дали го имаш?- също толкова тихо започна дългокосата, но сякаш галсът ѝ бе влязъл в главата на 29- На срцето, огин му треба! Дали е во тебе?- гласът се усили- На душата една песна, мора да я запееш! Можеш ли?- гласът ѝ съвсем се извиси- Во крвта на народот, тебе си да спомниш! Мора! (Трябва!)- изкрещя отгоре непознатата и погледна право в нея. Очите им се срещнаха- Мора!!!- извика още веднъж тя.

Вдигна ръцете си 29. Обърна длани към небето и разпери пръсти. Изправи се. Притихна в себе си и се заслуша в тишината. Заслуша се в скалата. Заслуша се в... Усмихна се. Заби уверено пръсти в първите два по-издадени камъка, сви крак в коляно и тръгна нагоре.

   - Що крвта во̀да нѐ се крева (не става)- заговори 29, докато се изкачваше, а стъкленият похлупак, сякаш смени височината си, като се изтегли над нея- А во̀дата я крши карпата (А водата руши скалата). Разпали го огинот, за да зоврие во̀дата!- 29 запя- Една песна да я вра̀ти душата! Спомнив си яз народна крв! Жари ме! Спонив си яз детска крв! Боли!- 29 опря длани в стъклото. Само то я делеше от слънцето и непознатата. А всеки придатък на скалата, по който стъпеше, белязваше гърба ѝ с черен релеф. Погледна я. Усмихна ѝ се и каза: Мене си спомнив!- в този момент стъклото се пръсна в хиляди водни капчици, които полетяха към черната бездна. 29 полетя с тях, но тя хвана ръката ѝ. Водата се блъскаше свирепо в очите на 29. Тя не ги затваряше. Непознатата я изтегли рязко нагоре. Когато 29 се почувства стабилна, изправи глава. Двете застанаха лице в лице.

   - Коя си ти?- за пореден път попита 29.

   - Яз сум ти! Ти сум яз! През за малко шест връз над дваесе и три (малко повече, с шест, над двадесет и три). Яз сум огледалото! Виж се! Гледаш мене! Гледаш твоите очи! Гледаш същите очи!

   - Чии очи?- неразбиращо питаше 29.

   - На седмиот во букетот... На второто без венец (На последната без венчило)... На второто след осемнаесе в деветия връх на звездата... И в този момент непознатата я бутна от скалата... Осум секундиии!- бе последният нейн вик.

   Странен сън... Сън ли беше? Или съм навън? Кой вика? Горещо ми е! Кой е тук? Не съм сама! Коя съм аз?“- мислите се блъскаха в главата ѝ за ред по-напред. Стана ѝ студено сега. Чу думите. Усети тялото си. Болеше я. Пареше. И се повтаряше. Ударите... Коланите... Кожата...

Настървените и вече надървени пазачи, продължаваха да удрят безмилостно. Бяха останали без панталони. Езиците им играеха танци извън устите им. Единият застана зад нея. Заканата беше ясна. Протегна жадните си ръце и ги заби в задника ѝ. Изтръпна от кеф. Лигите му потекоха. След това понечи да я придърпа към себе си, но когато премести ръце по-нагоре, към талията, изкрещя от болка.

   - К‘во стана, бе?- извика другият.

   - Изгорих се!- все още изненадан отвърна той.

   - Е, как, бе?- в този момент и двамата забелязаха черните линии, които се приплъзваха по гръбнака ѝ и заемаха различни форми. Раненият се изправи и отново я стисна с ръце. Този път посегна към гърдите.

   - Аарррр!- изкрещя още по-силно, а ръцете му станаха на мехури- Гориии! Болиии!

   - Ама как?- съвсем се шашардиса другият, но никой в стаичката и извън нея, не забеляза че веригата между белезниците, се беше стопила. В момента, в който здравият мина отпред, тя свали ръцете си светкавично и хвана лицето му. Последваха адски крясъци. Дим без огън. И горящя плът. След няколко секунди, хванатият, падна безмълвен на земята. А тя свали маската си и застнана на двойното стъкло. Усмихна ѝ се, демонстрирайки абсолютно превъзходство, защото знаеше, че я гледа.

   Ралица Андреева стоеше като препарирана от другата страна. Изразът на лицето ѝ вече повече от пет минути, не се бе изменил. А страхът добре стоеше изрисуван по него. Дори пазачите, които бяха при нея, реагираха по-адекватно и търсеха изход от ситуацията.

   - Малинов!- извиси се глас в стаята при тях- По най-бързия възможен начин донеси две сиви пушки и два арбалета от оръжейната!- беше Пехливанов. Новобранецът излезе мълниеносно- И вторите да са заредени!- извика вече след него началника- Газ!

   През това време 29 вече беше опряла ръце на стъклото... И то започна да се стапя. А тя се смееше. Гърбът ѝ се превърна в платно. Цялото изрисувано с въглен все едно. Пареше... И гореше релефната ѝ кожа. А смехът ѝ пропи главата на Ралица. И диво си играше с препускащите ѝ от страх мисли.

   - Ралицааа!- отекваше ехото на затворничката- Ей, Ралицааа! Страх ли те е, мила? Защо така си се свила? Защото за пореден път си ме ранила? Защото за пореден път си ме пребила? Не?- с още по-ироничен напев продължи 29- Твоите нокти задраво си забила... в това място... Но не и в мен! Никога!- стъклото почти се стопи. Още малко и 29 щеше да прекрачи от другата страна- Погледни ме, Ралица!- Андреева беше като в транс. Изпълняваше всичко. Нищо в тялото ѝ не бе под нейн контрол- Виж ме, Вещице! Зверчето те вика! Нима забрави, че трябва да го нариташ?- лампите угаснаха навсякъде. Сега само очите на голата светеха в мрака. Сякаш ярко синя вода се изливаше от там. Секунди я деляха от нея- За тебе ида, Вещице, за тебе!- изкрещя 29, а стъклото падна. Тя се стрелна моментално към нея и я хвана за гушата- Знаеш ли коя съм аз? А, Вещице? Познаваш ли ме? Знаеш ли коя съм наистина?- Ралица се гърчеше безпомощно в ръцете ѝ. Нямаше никаква сила, за да ѝ се противопостави. 29 я стисна още по-силно за гръкляна- Знаеш какво заслужаваш, нали? Защото знаеш какво ми причини! Какво, какво? Не те чуваааам!

   - У...Рииии.... Мрр... Ииии... плюеше на тласъци Андреева.

   - Умри! Това ли ми казваш? Това си искала винаги, нали? Ще те разочаровам... Запореден път, Вещице! Ти няма да умреш! Не от мен! И не сега! Но ще боли! Много ще те заболи!- и залепи ръката си на лицето ѝ. Ралица се опита да изкрещи от болка, но само се давеше. Свиваше като в пристъп на пулсации тялото си. И вече губеше съзнание, когато вратата се отвори и покрай ухото ѝ профучаха стрели. И въпреки мрака, една от тях, все пак уцели 29. Затворничката отново успя да падне в краката на полуприпадналия директор...