kokolinna (Каролина Колева)
111 273
30.05.2020 г., 16:56 ч.

 Кръвта на Винка 

  Проза » Повести и романи
1408 4 5
Произведение от няколко части
13 мин за четене
Глава I
„Пирине вечен, правечен! Под всеки камък, жив пламък, до извор верен, неверен. До клетва нова- пищова...“
В силата на реката, в нозете ѝ кротка сега, се вливаше духът на планината. Не беше родният ѝ дом, но го усещаше в сърцето си като такъв. А и къде е българска земята, не е ли пак твой дом? Усещаше го силно. Зареждаше я. Изпълваше я. Била бебе, кога майка ѝ Горка избягала в тевната мрачна нощ от тая пуста Битоля. И от юга на Македонска България, стигнала до среднината и севера на Пирин. А Илко и Горан- двамата ѝ братя се погубили някъде в гората- само на по седем и девет лета. Ятаган посякъл баща ѝ Александър, кога пресекли Попови ливади- сега Папаз чаир- от севера: „Жива да си, дѐте!- извикал ѝ той през гърло съдрано- Живи да сте ми и двете- в кръв удавен последен стон- Нечиста плът, неверна, не жалете... Убийте се, ако ви докопат, ама черната им семка не носете! Ка̀ко Българки умрете!...“- и издъхнал. А тя- в скута на майка си, скрита под корените на един надникнал от скал ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Каролина Колева Всички права запазени

Предложения
: ??:??